Луиджи Коменчини
Луиджи Коменчини (на италиански: Luigi Comencini) е италиански филмов режисьор. [1]
Луиджи Коменчини Luigi Comencini | |
---|---|
италиански режисьор | |
![]() | |
Роден | |
Починал |
Рим, Италия |
Погребан | Рим, Италия |
Националност | ![]() |
Учил в | Политехнически университет Милано |
Режисура | |
Активност | 1937 – 1991 |
Уебсайт | |
Луиджи Коменчини в Общомедия |
БиографияРедактиране
Коменчини е роден в град Сало. Прекарва детството си във Франция в град Ажан, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в Милано, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В следвоенните години участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появява филмът „Децата в града“. След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти той създава първия си успешен филм „Императорът на Капри“, в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм „Хайди“ (1952) му носи голям публичен успех. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“, е „Хляб, любов и фантазия“ (Pane, Amore e Fantasia). В главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма следва втора част – „Хляб, любов и ревност“.
През 1955 г. по екраните тръгва филмът „Красотата на Рим“, в който участва Алберто Сорди. Режисьорът отново кани Сорди да участва във „Всеки дом“ (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което слага край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получава специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва.
Режисьорът разработва „военната“ тема в едноименния филм по романа на Карло Касола „Момичето на Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветен на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е посрещнат с одобрение от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гварески за Дон Камило.
Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран е показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и печели златната награда в детското филмово състезание.
Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Режисьорът премества времето на действието на операта в началото на XX век.
През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера. От 80-те години на XX век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.
Избрана филмографияРедактиране
РежисьорРедактиране
година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1953 | Хляб, любов и фантазия | Pane, amore e fantasia | |
1954 | Хляб, любов и ревност | Pane, amore e gelosia | |
1959 | И това в понеделник сутрин | Und das am Montagmorgen | |
1960 | Всички у дома | Tutti a casa | |
1962 | Комисарят | Il commissario | |
1963 | Момичето на Бубе | La ragazza di Bube | |
1965 | Куклите | Le bambole (Il trattato di eugenetica) | сегмент: (Трактатът за евгениката) |
1974 | Престъпление от любов | Delitto d'amore | |
1975 | Неделна жена | La donna della domenica | |
1976 | Няколко странни случая | Quelle strane occasioni (L'ascensore) | сегмент: (Асансьорът) |
1976 | Лека нощ, дами и господа | Signore e signori, buonanotte | |
1977 | Котката | Il gatto | |
1978 | Голямото задръстване | L'ingorgo – Una storia impossibile |