Георги Живков
Георги Атанасов Живков (1844 – 6 май* 1899) е български революционер и политик от Народнолибералната партия. Той е на три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886 – 1887) и министър на народното просвещение (1886, 1887 – 1893).
| Георги Живков | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
1844 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Народнолиберална партия |
| Народен представител | |
| I ОНС II ОНС IV ОНС III ВНС V ОНС VII ОНС | |
| Министър на народното просвещение | |
| 28 август 1886 – 7 септември 1886 1 септември 1887 – 1 декември 1893 | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Вела Благоева |
| Георги Живков в Общомедия | |
Биография
редактиранеПроизход, образование и работа
редактиранеГеорги Живков е роден през 1844 година в Търново в семейството на търговеца Атанас Басмаджията.[1] Той е брат на просветния деец Никола Живков, на социалистическата активистка Вела Благоева и на Мариола Колева и Роза Пискюлиева.[2]
През 1860 година Живков завършва класното училище в Търново, след което учи за кратко във Военномедицинското училище в Цариград. След това е учител в Ески Джумая (1862 – 1864), Варна (1864 – 1868) и Русчук (1868 – 1869). Той взима участие във въстанието, вдигнато от Хаджи Ставри през 1862 година и в организирането на чети в края на 60-те години. Участва и в Априлското въстание и Сръбско-турската война през 1876 година.[3]
Професионална и политическа кариера
редактиранеСлед Освобождението Георги Живков се включва активно в Либералната партия. Той е кмет на Търново, окръжен управител на София, директор на Варненската девическа гимназия. През 1885 г. е председател на Варненската книжевна дружина, която е първообраз на библиотеката в града.[4]
По време на Контрапреврата през август 1886 година става министър на народното просвещение в първия кабинет на Васил Радославов. През есента на същата година за кратко е председател на IV обикновено народно събрание и III велико народно събрание. Георги Живков е един от ръководителите на организацията „България за себе си“.[5] След като Петко Каравелов се оттегля от Регентския съвет, той заема мястото му и остава регент, заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров, до избора на княз Фердинанд I през август 1887 година.[3]
От 1887 година Живков е министър на народното просвещение[6] в правителството на Стефан Стамболов и остава на този пост до 1893 година. През този период е основан Висшият педагогически курс, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, и е приет Закон за народното просвещение. За кратко през 1890 г. изпълнява длъжността министър на финансите. От 1893 до падането на Стамболов през 1894 година Георги Живков е председател на VII обикновено народно събрание.[3]
Смърт
редактиранеГеорги Живков умира на 6 май (24 април стар стил) 1899 г.[3]
Награди
редактиранеНаграден с орден „За храброст“ I степен.
Памет
редактиранеНа негово име е наречена бившата улица XX във Варна. Tова решение е взето през март 1912 г. на тържествено събрание на Варненското археологическо дружество по случай петдесетгодишнината на първото българско училище в града. Председателят на дружеството Херман Шкорпил предлага да се преименуват 30 улици (наречени линии) с имената на заслужили дейци на учебното дело и възраждането на българщината във Варна.[7]
На Георги Живков е наречена и улица в квартал „Модерно предградие“ в София (Карта).
Бележки
редактиране- ↑ Гърдев, Борислав. За Георги Живков // Електронно списание LiterNet, 14.02.2003. Посетен на 14.12.2012.
- ↑ Родословно дърво на Георги Живков // geni.com. Посетен на 14.12.2012.
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Карастоянов, Ив. А. – фотограф. Георги Живков // Europeana. Посетен на 13.12.2012.
- ↑ Цураков, Ангел. Управляващите политически партии в България (1879 – 2010). София, изд. „Изток-Запад“, 2010. ISBN 978-954-321-752-6. с. 95.
- ↑ Варненски общински вестник - 15/10/1890, No. 27, 3 стр.
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, 8 стр.