Марк Емилий Лепид (триумвир)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Емилий Лепид .
Марк Емѝлий Лѐпид (на латински: Marcus Aemilius Lepidus; роден 89 или 88 пр.н.е., починал в края на 13 или началото на 12 пр.н.е.)[1] е римски патриций, член на Втория триумвират и Понтифекс максимус. Баща му е замесен във въстание срещу Римската република, което довежда до смъртта му.
| Марк Емилий Лепид | |
|---|---|
 | |
| Консул на Римската република | |
| Мандат | 46 – 45 пр.н.е., 42 – 41 пр.н.е. |
| Триумвир | |
| Мандат | 43 – 36 пр.н.е. |
| Лична информация | |
| Роден | 89 или 88 пр.н.е. |
| Починал | 13 или 12 пр.н.е. |
| Националност | римлянин |
| Родства | Луций Емилий Павел |
| Съпруга | (1) Корнелия (2) Юния Секунда |
| Деца | Марк Емилий Лепид (Младши) |
| Подпис | M·AEMILIVS·M·F·Q·N·LEPIDVS |
| Марк Емилий Лепид в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Лепид е измежду големите съюзници на Юлий Цезар. Започва политическата си кариера като претор през 49 пр.н.е. Определен е за главнокомандващ на Рим, докато Цезар побеждава Помпей в Испания и е провъзгласен за консул през 46 г. пр.н.е., след победата над Помпеите на изток.[2] Когато през февруари 44 пр.н.е. Цезар е провъзгласен от сенаторите за пожизнен диктатор, той прави Лепид началник на конницата.[3] Техният съюз приключва внезапно, когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е. (мартенските Иди). Касий, един от главните конспиратори, настоява да убият Лепид и Марк Антоний, но Брут го убеждава, че това действие е убийство, а не борба за политическо надмощие.[4]
След убийството на Цезар, Лепид, въпреки че убеждава Сената в своята вярност и лоялност, се съюзява с Марк Антоний и започва битка за надмощие. Цезар е оставил наследник – Гай Юлий Цезар Октавиан, негов племенник и осиновен син. Тримата Лепид, Антоний и Октавиан, се срещат на един остров близо до Мутина (днешна Модена) и формират Втория триумвират.[5] Армиите им слагат началото на края на Римската република и създаването по-късно на Римската империя, начело с Октавиан.
След войната срещу Секст Помпей през 36 пр.н.е., Лепид иска контрола над цяла Сицилия,[6] въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и контрола над Африка за Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания,[6] които са под контрола на Октавиан. Тези искания на Лепид, дават нужното извинение на Октавиан да отстрани конкурента си. Октавиан обвинява колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.[6] Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,[6] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.[6] След тези събития Лепид е принуден да напусне Рим. Tой остава Понтифекс максимус и сенатор до смъртта си през 13 или 12 пр.н.е.[7]
СемействоРедактиране
Емилий Лепид се жени за римлянка от знатно потекло на име Корнелия. През 52 пр.н.е. те се разделят и Лепид се жени за Юния Секунда, сестра на Марк Юний Брут и Юния Терция – съпругата на Гай Касий Лонгин. Има син на име Марк Емилий Лепид (Младши), бъдещ сенатор и заговорник против Октавиан.[8][9]
Родословно дървоРедактиране
Легенда:
- (1) - първа съпруга / първи съпруг
- (2) - втора съпруга / втори съпруг
- x - убиец на Цезар
БележкиРедактиране
- ↑ Weigel, Lepidus: The Tarnished Triumvir стр. 9 – 10, 98
- ↑ Holland, Rubicon, стр 316
- ↑ Holland, Rubicon, стр. 346
- ↑ Holland, Rubicon, стр. 347
- ↑ Holland, Rubicon, стр. 360
- ↑ а б в г д Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 36
- ↑ Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 97
- ↑ Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 74
- ↑ 1911 Encyclopædia Britannica, Maecenas
ЛитератураРедактиране
- Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. Cambridge University Press. ISBN 0-521-26430-8
- Holland, Tom. Rubicon. The Triumph and Tragedy of the Roman Republic, Abacus, 2004, ISBN 0-349-11563-X
- Richard D. Weigel. Lepidus: The Tarnished Triumvir. Routledge, 1992. ISBN 978-0-415-07680-7