Отваря главното меню

Лютища или Лучища (произношение в местния говор Лучишча, на гръцки: Κερασώνα, Керасона, до 1927 Λούτιστα, Лутиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 6 души (2001).

Лучища
Κερασώνα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Население 6 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Лучища е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лучища има 90 жители българи.[2]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либишово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[3]

На етническата карта на Костурското братство от 1940 г. Лучища е отбелязано като гръцко към 1912 година. Според Георги Константинов Бистрицки Лучища преди Балканската война има 20 гръцки къщи.[4]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Керасона.

ЛичностиРедактиране

Родени в Лучища
  •   Пасхал Минов (Πασχάλης Μήνου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[5]
  •   поп Стерьо (Παπαστέργιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούτιστα -- Κερασώνα
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  3. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  4. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  5. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 81. (на гръцки)