Лучища
Лю̀тища или Лу̀чища (произношение в местния говор Лу̀чишча, на гръцки: Κερασώνα, Керасона, до 1927 Λούτιστα, Лутиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
| Лучища Κερασώνα | |
|---|---|
| — село — | |
  Лучища  Лучища  Лучища | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 850[1] m |
| Население | 2 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В края на XIX век Лучища е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лучища има 90 жители българи.[3]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либишово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[4]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лучища е обозначено като гръцко селище.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Лучища преди Балканската война има 20 гръцки къщи.[6]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Керасона.[7]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война от нападения на проправителствени банди.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 126[1] | 100[1] | 89[1] | 107[1] | 72[1] | 56[1] | 37[1] | 23[1] | 11[1] | 6 | 2 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Лучища
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 81. (на гръцки)
