Костенария
историко-географска област в Костурско
Костенария или Кастенария, често членувано Костенарията (на гръцки: Καστανοχώρια, Кастанохория, Κωστενάρια,[1] Костенария, в превод Кестенови села) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция.
| Костенария | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
Име
редактиранеКастанохория на гръцки означава Кестенови села или Кестенова област и името произлиза от обширните кестенови гори покриващи склоновете на планината Одре.[2]
Местоположение
редактиране
Според българските представи Костенарията е най-югозападната част от българското етническо землище.[2] Областта обхваща следните села от дем Хрупища:
| Име | Паралелни форми | Гръцко име | Гръцко име | Бележка | Жители |
|---|---|---|---|---|---|
| Бѐла цъ̀рква | Ασπροκκλησιά | Аспроклисия | Белоцърквени | ||
| Бра̀тмир | Предмир, Предмери, Братомир, Братимир | Μπρατμιρίου | Братмириу | заличено | |
| Бу̀хин | Бòйне | Ανθηρό | Антиро | Бухинци | |
| Головра̀де | Оловра̀де, Лувра̀де, Лувра̀ди | Σκιερό | Скиеро | заличено | Головрадчени |
| Гòсно | Λαχανόκηποι | Лаханокипи | Госнени | ||
| До̀лени | Ζευγοστάσι | Зевгостаси | Доленчени | ||
| Ѐзерец | Πετροπουλάκι | Петропулаки | Езерчени | ||
| Жико̀вища | Зико̀вища | Σπήλιος | Спилиос | ||
| Жу̀желци | Σπήλαια | Спилеа | Жужелчени | ||
| Ла̀гор | Ла̀гур | Λάγουρα | Лагура | заличено | |
| Либèшево | Либèшово, Либѝшово | Άγιος Ηλίας | Агиос Илиас | Либешевци | |
| Лу̀чища | Лю̀тища, Лу̀чишча, Лю̀тишча | Κερασώνα | Керасона | Лучищени | |
| Мангѝла | Монгѝла, Могѝла | Άνω Περιβόλι | Ано Периволи | Мангилци | |
| Маркòвени | Маркòвяни | Αμπελοχώρι | Амбелохори | ||
| Ма̀рчища | Ма̀рчишча | Κάτω Περιβόλι | Като Периволи | заличено | |
| Нèстиме | Нèстим | Νόστιμο | Ностимо | Нестимчени | |
| Оснѝчани | Оснѝчени, Снѝчани, Снѝчано, Снѝчени, | Καστανόφυτο | Кастанофито | Осничанци | |
| Пèсяк | Пèсък | Αμμουδάρα | Амудара | Песячени | |
| Сѐмаси | Κρεμαστό | Кремасто | |||
| Старѝчани | Старѝчени | Λακκώματα | Лакомата | Старичанци | |
| Шкрàпари[3] | Шкрàпар | Ασπρονέρι | Аспронери | Шкрапарци |
Според гръцките представи в Костенарията влизат и северните села от Населицата (дем Горуша), разположени в планината Одре (Одрия) и нейните източни склонове като Дамаскиния (Видолуща).[4]
История
редактиранеКъм 1890 година се отварят български училища в Галища, Желин, Желегоже и Хрупища. Осничани е първото селище, което изцяло се заклева на ВМОРО. По решение на околийския комитет Костенарията не въстава по време на Илинденско-Преображенското въстание, заради което областта е запазена от погроми. По-късно силно пострадва от появилата се Гръцка въоръжена пропаганда в Македония.[5]
| Костенарията и Нестрамско в 1910 година според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Име | Име | Общо семейства |
„Гъркогласни“ християнски |
„Гъркогласни“ мюсюлмански |
„Българогласни“ гръцки |
„Българогласни“ екзархийски |
„Българогласни“ християнски |
„Българогласни“ мюсюлмански |
„Албаногласни“ мюсюлмански |
„Туркогласни“ мюсюлмански |
Неясни мюсюлмански |
Неясни |
| Занско | Ζάντσικον | 100 | 100[6] | – | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Дислап | Δίσλαπον | 65 | 16 | 49[7] | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Трапатуш | Τραποτούστιον | 40 | 25 | 15[7] | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Лихнадес | Λιχνάδες | 25 | 17 | 8[7] | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Виделуща | Βεδυλούστιον | 120 | 120[7] | – | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Жиковища Либешово Лучища |
Ζηκόβιστα Λιμπίσοβον Λουτσίστα |
130 | – | – | 130[7] | – | – | – | – | – | – | – |
| Бухин | Μποχήνι | 30 | – | – | 30[7] | – | – | – | – | – | – | – |
| Нестиме | Νεστήμι | 60 | – | – | 43 | – | – | 17[7] | – | – | – | – |
| Бела църква | Ασπροκκλησιά | 30 | – | – | 30[8] | – | – | – | – | – | – | – |
| Семаси | Σέμασι | 8 | – | – | 8[8] | – | – | – | – | – | – | – |
| Марковени | Μαρκόβενι | 30 | – | – | 8 | – | – | 22[8] | – | – | – | – |
| Песяк | Πισσάκι | 25 | – | – | 25[8] | – | – | – | – | – | – | – |
| Витан | Βιτάνι | 18 | – | – | 18[8] | – | – | – | – | – | – | – |
| Шкрапари | Σκραπάρι | 10 | – | – | 10[8] | – | – | – | – | – | – | – |
| Чърчища | Τσέρτσιστα | 95 | 95[8] | – | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Мислегощи | Μεσλογόστιον | 70 | 45 | 25[8] | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Лабаница | Λαμπανίτσα | 27 | 27[8] | – | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Госно | Φόσνον | 20 | 20[9] | – | – | – | – | – | – | – | – | – |
| Старичани | Σταρίτσανη | 30 | 18 | – | – | 12[9] | – | – | – | – | – | – |
| Жужелци | Ζούζελτση | 70 | – | – | – | 70[9] | – | – | – | – | – | – |
| Долени | Ντόλενη | 40 | – | – | 40[9] | – | – | – | – | – | – | – |
| Монгила | Μογγίλα | 20 | – | – | 17 | 3[9] | – | – | – | – | – | – |
| Осничани | Οσνίτσανη[9] | 50 | – | – | 24 | 26[10] | – | – | – | – | – | – |
| Головраде | Λουβράδες[10] | 0 | – | – | - | - | – | – | – | – | – | – |
| Езерец | Έζερετςι | 20 | – | – | - | 20[10] | – | – | – | – | – | – |
| Лъка | Λάγγα | 60 | 60[10] | – | - | - | – | – | – | – | – | – |
| Вичища | Βίτσιστα | 30 | – | – | - | - | – | – | 30[11] | – | – | – |
| Забърдени | Ζαβόρδενι | 100 | – | – | - | - | – | 100[12] | - | – | – | – |
| Лудово | Λούδοβον | 10 | – | – | - | – | 10[12] | – | – | – | – | – |
| Псора | Ψόχωρι | 12 | – | – | - | – | 12[8] | – | – | – | – | – |
| Нестрам | Νεστράμιον | 300 | – | – | - | – | 300[12] | – | – | – | – | – |
| Галища | Γάλιστα | 60 | – | – | 20 | 15 | - | 25[12] | – | – | – | – |
| Желегоже | Ζελεγόστη | 150 | – | – | - | - | - | 15 | – | 135[12] | – | – |
| Брещени | Νεστράμιον | 40 | – | – | - | – | 15 | – | – | 25[13] | – | – |
| Желин | Ζελίνη | 120 | – | – | 13 | 27 | – | 80[14] | - | – | – | – |
| Тиквени | Τίκβενη | 20 | – | – | - | 10 | - | - | – | – | – | 10[14] |
| Цакони | Τσάκονι | 40 | – | – | 33 | – | – | – | – | – | 7[14] | - |
| Дреничево | Δρανίτσι | 35 | – | – | - | 30 | – | – | – | – | 5[14] | - |
| Добролища | Δοβρόλιστα | 65 | – | – | 20 | 20 | – | – | – | – | 25[14] | - |
| Гръче | Γράντσι | 20 | – | – | - | 20[14] | – | – | – | – | - | - |
| Чука | Τσούκα | 25 | – | – | 18 | 7[14] | – | – | – | – | - | - |
| Радигоже | Ραδιγόστι | 18 | – | – | - | 18[14] | – | – | – | – | - | - |
| Стенско | Στένσκο | 15 | – | – | - | - | – | – | – | – | - | 15[14] |
Литература
редактиране- Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8.
- Σιδερίδης, Μιλτιάδης Δημήτριος. Τα καστανοχώρια: επάλξεις και βωμοί. Νόστιμο, 1998. (на гръцки)
- Δημόπουλος, Βασίλειος Δ. Τα Καστανοχώρια, Σπήλιος και Κερασώνα Καστοριάς και το μοναστήρι του Αγίου Αθανασίου. Σπήλιος, Πολιτιστικός Σύλλογος Σπήλιου Καστοριάς, 2009. ISBN 9789609880107. (на гръцки)
Бележки
редактиране- ↑ Γρηγοριάδης, Νεόκοσμος. Ο Παγκόσμιος Πόλεμος 1939-1945. Ι. και Π. Ζαχαρόπουλου, 1945. (на гръцки)
- ↑ а б Шкуртовъ, Кирякъ. „Искреностьта“ на младотурцитѣ // Илюстрация Илиндень XI (2 (102). София, Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1939. с. 8.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 315.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Костенарийски рев. районъ // Илюстрация Илиндень 6 (96). Илинденска организация, Юний 1938. с. 2 - 4.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ а б в г д е ж Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ а б в г д е ж з и к Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ а б в г д е Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ а б в г Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137 - 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ а б в г д Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138 - 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ а б в г д е ж з и Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.