Любанци или Любанце (на македонска литературна норма: Љубанци) е село в община Бутел на Северна Македония.

Любанци
Љубанци
— село —
Панорама на Любанци
Панорама на Любанци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаБутел
Географска областЦърногория
Надм. височина749 m
Население928 души (2002)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Любанци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Църногория, северно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора. В селото се намира Любанският манастир „Свети Никола“. Църквата в селото е посветена на Света Богородица.

История редактиране

В края на XIX век Любанци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Любанци живеят 780 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любанци има 1032 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

При избухването на Балканската война 13 души от Любанци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 3 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Любанца (Ljubanca) като българско християнско село.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Любанце като българско село.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Ан. Групчев от Охрид е български кмет на Любанци от 10 септември 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Панче Иванов Медаров от Велес (30 октомври 1942 - 2 април 1943), Кирил Ан. Групчев (2 април 1943 - 19 ноември 1943) и Владимир Иванов Секираров от Куманово (19 ноември 1943 - 9 септември 1944).[7]

Демография редактиране

Според преброяването от 2002 година селото има 928 жители.[8]

 
Църквата „Света Богородица“
Националност Всичко
македонци 912
албанци 0
турци 0
роми 9
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 1
 
Изглед от селото
 
Поглед на Любанци от пътя Радишани - Побоже

Личности редактиране

Родени в Любанци
  •   Димо Стефков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски[9]
  •   Йове Кекеновски (р. 1962), политик от Северна Македония
  •   Илия Петров, войвода на ВМРО в Скопска Църна гора в 1924 година.[10]
  •   Младен Соколов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[11]
  •   Никола Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[12]
  •   Нешо Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски[9]
  •   Петър Бойков (Байков) (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов и Никола Андреев[13]
  •   Сокол Раев (? – 1870), български възрожденец
  •   Стоил Пендов (1898 – ?), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Стойко Николов (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов[14]
  •   Цветко Ацев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[15]

Литература редактиране

  • Видоески, Божидар. Љубанце (Общеславянский лингвистический атлас 95). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 661-666.

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 октомври 2007 
  9. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128.
  11. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1, 36
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.