Отваря главното меню

Любанци или Любанце (на македонска литературна норма: Љубанци) е село в община Бутел на Северна Македония.

Любанци
Љубанци
— село —
Панорама на Любанци
Панорама на Любанци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Бутел
Географска област Църногория
Надм. височина 749 m
Население 928 души (2002)
МПС код SK
Любанци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Църногория, северно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора. В селото се намира Любанският манастир „Свети Никола“. Църквата в селото е посветена на Света Богородица.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Любанци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Любанци живеят 780 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любанци има 1032 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Любанца (Ljubanca) като българско християнско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Любанце като българско село.[4]

ДемографияРедактиране

Според преброяването от 2002 година селото има 928 жители.[5]

 
Църквата „Света Богородица“
Националност Всичко
македонци 912
албанци 0
турци 0
роми 9
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 1
 
Изглед от селото
 
Поглед на Любанци от пътя Радишани - Побоже

ЛичностиРедактиране

Родени в Любанци
  •   Йове Кекеновски (р. 1962), политик от Северна Македония
  •   Илия Петров, войвода на ВМРО в Скопска Църна гора в 1924 година.[6]
  •   Младен Соколов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[7]
  •   Петър Бойков (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов
  •   Стоил Пендов (1898 – ?), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Стойко Николов (1872 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Манов
  •   Цветко Ацев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[8]

ЛитератураРедактиране

  • Видоески, Божидар. Љубанце (Общеславянский лингвистический атлас 95). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 661-666.

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
  3. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.


Населени места в Община Бутел  
Бутел | Визбегово | Любанци | Люботен | Радишани | Чаир

Исторически села: Язирци