Побоже
Побоже или Побожие (на македонска литературна норма: Побожје) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
| Побоже Побожје | |
| — село — | |
 Поглед към Побоже | |
  Побоже | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 591 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Побоже в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.[1]
История
редактиране
Етимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов оригиналът на името е Побѫжда, притежателно прилагателно със суфикс -jā ж.р. (тоест вьсь „село“) от личното име *Побѫдъ. Сравнимо е старополското лично име Pobandze. За основата -бѫдъ е сравнимо Збъжде. Афанасий Селишчев отбелязва, че това название е получило нов суфикс, който служи често за образуване на топографични имена: Побуждје > Побужје, а що се отнася до произхода на жд, то е замяна на dj, на което съответства сръбското селищно име Побуђе в областта Тузла. В Милутиновата грамота от 1308 година се среща названието сєло Прѣбоуждоу наред със сєло Банıанє, което се намира в Скопско. Според Дуриданов това може би е паралелно име. Прѣбоужда от старобългарското Прѣбѫжда е също притежателно прилагателно със суфикс -jā ж. р. от славянско лично име *Прѣбѫдъ, засвидетелствано в VII век[2] като Περβοῦνδος - име на славянски вожд в „Чудесата на Свети Димитър“.[3]
Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Пребъдеще, Воденско.[4]
Средновековие
редактиранеВ 1277 година село Побѫжда е споменато във Виргинската грамота на цар Константин Асен от XI век. Около 1300 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава оу Побоужди.[2]
В Османската империя
редактиранеПобожкият манастир „Рождество Богородично“ е от XIV – XV век, а църквата „Света Петка“ е от 1500 година според надписа на входа, в който името на селото е споменато като сєла Побѹждиıа.[2]
В края на XIX век Побоже е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Побоже е село, населявано от 520 жители българи християни.[5]
Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Побуже има 68 сръбски патриаршистки къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.[7] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Побоже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Побужие (Pobužje) като сръбско село.[10]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Побужье като българско село.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 591 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 423 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 166 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
редактиране- Родени в Побоже
Стойчо Марков Петов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[13]
Бележки
редактиране- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 169.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 170.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
