Отваря главното меню

Побоже или Побожие (на македонска литературна норма: Побожје) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

Побоже
Побожје
— село —
Поглед към Побоже
Поглед към Побоже
North Macedonia relief location map.jpg
42.1147° с. ш. 21.4267° и. д.
Побоже
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 588 m
Население 591 души (2002)
МПС код SK
Побоже в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.

ИсторияРедактиране

 
Училището в Побоже.

В 1277 година село Побѫжда е споменато във Виргинската грамота на цар Константин Асен от XI век. Около 1300 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава оу Побоужди. Побожкият манастир „Рождество Богородично“ е от XIV–XV век, а църквата „Света Петка“ е от 1500 година според надписа на входа, в който името на селото е споменато като села Побуждиꙗ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от личното име * Побѫдъ.[1]

В края на XIX век Побоже е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Побоже е село, населявано от 520 жители българи християни.[2]

Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Побуже има 68 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия[5].

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Побужие (Pobužje) като сръбско село.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Побужье като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 591 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 423
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 166
бошняци 0
други 2

ЛичностиРедактиране

Родени в Побоже
  •   Стойчо Марков Петов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[9]

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169 – 170.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 116-117.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
Населени места в Община Чучер  
Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци