Любен Владигеров

български цигулар

Любен Хараланов Владигеров е български цигулар. Брат близнак е на композитора Панчо Владигеров.[1][2]

Любен Владигеров
Любен Владигеров, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“.
Любен Владигеров, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“.
Информация
Роден
Починал
1992 г. (92 г.)
Инструменти цигулка
Свързани изпълнители Панчо Владигеров
Любен Владигеров в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 12 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Баща му Харалан Владигеров е юрист, а майка му Елиза Пастернак-Владигерова е лекар – гинеколог. Учи цигулка в Шумен при Велико Дюкменджиев, а от 1900 до 1911 г. в Частното музикално училище в София при Петко Наумов.[1] През 1907 г. изнасят с Панчо първия си концерт – в читалище „Св. Архангел Михаил“ в Шумен.

С брат си печелят държавна стипендия, с която заминават за Берлин[3] Там, от 1912 г., учи при А. Марто̀ във Висшето музикално училище. Същевременно взема частни уроци по цигулка при Хуберман. След завръщането си в България, от 1918 до 1921 г. отбива военната си служба в гвардейския оркестър, чийто диригент е маестро Георги Атанасов. През 1921 г. отново се завръща в Берлин и продължава обучението си при А. Фидеман и Г. Хавеман.[1]

През 1925 г. става първият български цигулар, свирил в Моцартеума в Залцбург, където в съпровод с Виенската филхармония изпълнява „Първи концерт за цигулка“ на брат си Панчо Владигеров. Изнася концерти в Германия, Полша, Унгария, Франция, Чехословакия, Швейцария. Работи като концертмайстор в „Дойчес театър“ на Макс Райнхард. С Панчо Владигеров гостуват всяко лято на Варненските музикални тържества. Връща се в България през 1933 г. и работи като концертмайстор в Народната опера в София до 1947 г.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. се получава донос, че в голямата си фонотека има снимка на цар Фердинанд и плоча с реч на Адолф Хитлер. Поради това е арестуван и попада в затвора. С помощта на брат си Панчо успява да избегне съдебен процес. По-късно е капелмайстор на Сатиричния театър и изнася множество концерти. Умира през 1992 г.[2] Негов син е цигуларят Владимир Владигеров (28 януари 1954 – 2 ноември 2010).[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 200. (на български)
  2. а б Йорданова, Красимира. Спомен за цигуларя Любен Владигеров. // Българско национално радио, 21 март 2014 г. Посетен на 29 януари 2016 г. (на български)
  3. За Панчо Владигеров. Живот в дати. // vladigerov.org. Посетен на 29 януари 2016. (на български)
  4. Почина цигуларят Владимир Владигеров. // kulturni-novini.info, 3 ноември 2010 г. Посетен на 30 ноември 2019 г. (на български)