Любен Димитров (МПО)
Тази статия е за редактора на „Македонска трибуна“. За скулптора вижте Любен Димитров (скулптор).
Любен Антонов Димитров (на английски: Luben Dimitroff) е български общественик, деец на Македонската патриотична организация и трети редактор на вестник „Македонска трибуна“.[1][2]
| Любен Димитров | |
| български общественик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 октомври 1962 г.
|
| Погребан | гробището „Сейнт Джеймс“, Торонто, Канада |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Подпис | _Signature.svg){kind=small} |
| Любен Димитров в Общомедия | |
Биография редактиране
Любен Димитров е роден през 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя. Баща му е Антон Димитров, директор на Битолската българска девическа гимназия. След Балканска война семейството се премества в България. Любен Димитров завършва гимназия в Стара Загора и право в Софийския университет. През 1926 година е избран за председател на студентското дружество „Вардар“.[3] Занимава се с публицистика и е редактор на литературното списание „Родина“, публикува патриотични поеми, посветени на поробена Македония.
Любен Димитров е поканен от централния комитет на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“ през 1930 година. При пристигането си в САЩ през 1931 година замества Асен Аврамов от поста. Включва се в издаването на списание „Македония“, предназначено за англоезичните читатели. На страниците на „Македонска трибуна“ дава сериозен отпор на Македонския народен съюз на Георги Пирински. Димитров е отявлен привърженик на михайловисткото крило на ВМРО.
През 1936 година Любен Димитров се връща в България, за да се ожени за племенницата на Андрей Ляпчев Милка Наумова. Димитров се среща с вече освободените Йордан Чкатров и Асен Аврамов и посещава в затвора членовете на Централния комитет на ВМРО Владимир Куртев и Георги Настев, като взима от тях послание до МПО. Димитров участва и на конференцията на възстановените Македонски братства, като защитава идеята за автономия на Македония, като най-подходяща в международен план.
По време на Втората световна война Любен Димитров, освен редакторската си дейност, подпомага и съветва американското правителство по националните въпроси на Балканския полуостров. В няколко писма се обявява за създаване на независима Македония. След края на войната и последвалите събития, Любен Димитров води няколко делегации до Обществото на народите в Ню Йорк, Държавния департамент във Вашингтон, Белия дом и в Европа. На страниците на „Македонска трибуна“ се отразяват събитията, последвали комунистическия преврат в България, в Югославия и от Гражданската война в Гърция. Димитров остава верен на Иван Михайлов, но се опитва да успокои действията на бившия лидер на ВМРО, като ги направи по-съобразени с новите реалности.
Любен Димитров умира на 14 октомври 1962 година[4] в Индианаполис, САЩ от рак на белите дробове. Последното му желание е да бъде погребан в Торонто, заради наличието на най-голямата македонска колония там. Дълги години е член на ЦК на МПО, а до края на живота си е и редактор на вестник „Македонска трибуна“. На погребението му се събират много дейци, а слова на благодарност и признателност за дългогодишната му дейност пишат Иван Михайлов, Асен Аврамов, Петър Ацев, Христо Низамов. Погребан е в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.
След смъртта на Любен Димитров локално дружество на МПО в Торонто се преименува на негово име, а 66-ият конгрес на МПО е посветен на 25-годишнината от смъртта му. Главен маршал на парада по случая е вдовицата му Милка.[5]
От брака си Димитров има дъщеря Славка (Глория) и син Антон.
Брат му Александър Димитров е организатор на Македонския младежки съюз в България, активист на МПО „Правда“, съюзен организатор на МПО при ЦК от 1938 година.[6]
Външни препратки редактиране
- Филм от погребението на Любен Димитров в Торонто на 18-19 октомври 1962 г.
Първа част в
втора част в - „Устрем“, стихосбирка на Любен Димитров издадена в София, 1928 година
- Гърменската епопея", публикувано във в-к „Вардар“, бр. 5, София, май 1927 година
- „Защо Македония требва да бъде свободна и независима“, Индианаполис, САЩ, март 1944 година
- "Един голем приятел на Македония. Джан Бейклес", публикувано във в-к "Македония", год. VII, бр. 1909, София, 1 март, 1933 година
- "До Куматиница", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 294, София, 4 октомври 1927 година
- "Защо е нужна Независима Македония?", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 412, Indianapolis, USA, 1935 година
- "Жертва", публикувано във в-к "Македония", бр. 19, год. I, София, 2 ноември 1926 година
- "Мъченик", публикувано във в-к "Македония", стр. 5, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 година
Бележки редактиране
- ↑ История на „Македонска трибуна“ - биография на Любен Димитров Архив на оригинала от 2009-04-12 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 290.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 27.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 135.
- ↑ Гаджев, Иван. „Българската емиграция в Северна Америка: поглед отвътре“, том 1 1860 – 1944, ИК Гутенберг, София, 2003, стр. 251 – 252.
- ↑ Гърдев, Костадин. Македонските патриотически организации в Канада. София, УИ „Климент Охридски“, 1991. с. 64.
| Асен Аврамов | → | Главен редактор на „Македонска трибуна“ (1931 – 1962) | → | Борислав Иванов |