Любен Димитров (МПО)

български общественик, деец на Македонската патриотична организация и трети редактор на вестник „Македонска трибуна“
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за редактора на „Македонска трибуна“. За скулптора вижте Любен Димитров (скулптор).

Любен Антонов Димитров е български общественик, деец на Македонската патриотична организация и трети редактор на вестник „Македонска трибуна“. [1]

Любен Димитров
български общественик
Lyuben Dimitrov (MPO).jpg
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Подпис Lyuben Dimitrov (MPO) Signature.svg
Любен Димитров в Общомедия

БиографияРедактиране

Любен Димитров е роден през 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя. Баща му е Антон Димитров, директор на Битолската българска девическа гимназия. След Балканска война семейството се премества в България. Любен Димитров завършва гимназия в Стара Загора и право в Софийския университет. През 1926 година е избран за председател на студентското дружество „Вардар“.[2] Занимава се с публицистика и е редактор на литературното списание „Родина“, публикува патриотични поеми, посветени на поробена Македония.

Любен Димитров е поканен от централния комитет на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“ през 1930 година. При пристигането си в САЩ през 1931 година замества Асен Аврамов от поста. Включва се в издаването на списание „Македония“, предназначено за англоезичните читатели. На страниците на „Македонска трибуна“ дава сериозен отпор на Македонския народен съюз на Георги Пирински. Димитров е отявлен привърженик на михайловисткото крило на ВМРО.

През 1936 година Любен Димитров се връща в България, за да се ожени за племенницата на Андрей Ляпчев Милка Наумова. Димитров се среща с вече освободените Йордан Чкатров и Асен Аврамов и посещава в затвора членовете на Централния комитет на ВМРО Владимир Куртев и Георги Настев, като взима от тях послание до МПО. Димитров участва и на конференцията на възстановените Македонски братства, като защитава идеята за автономия на Македония, като най-подходяща в международен план.

По време на Втората световна война Любен Димитров, освен редакторската си дейност, подпомага и съветва американското правителство по националните въпроси на Балканския полуостров. В няколко писма се обявява за създаване на независима Македония. След края на войната и последвалите събития, Любен Димитров води няколко делегации до Обществото на народите в Ню Йорк, Държавния департамент във Вашингтон, Белия дом и в Европа. На страниците на „Македонска трибуна“ се отразяват събитията, последвали комунистическия преврат в България, в Югославия и от Гражданската война в Гърция. Димитров остава верен на Иван Михайлов, но се опитва да успокои действията на бившия лидер на ВМРО, като ги направи по-съобразени с новите реалности.

Любен Димитров умира на 14 октомври 1962 година в Торонто, Канада от рак на белите дробове. Дълги години е член на ЦК на МПО, а до края на живота си е и редактор на вестник „Македонска трибуна“. На погребението му се събират много дейци, а слова на благодарност и признателност за дългогодишната му дейност пишат Иван Михайлов, Асен Аврамов, Петър Ацев, Христо Низамов. Погребан е в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.

След смъртта на Любен Димитров локално дружество на МПО в Торонто се преименува на негово име, а 66-ият конгрес на МПО е посветен на 25-годишнината от смъртта му. Главен маршал на парада по случая е вдовицата му Милка.[3]

От брака си Димитров има дъщеря Глория и син Антон.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. История на „Македонска трибуна“ - биография на Любен Димитров ((en))
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 27.
  3. Гаджев, Иван. „Българската емиграция в Северна Америка: поглед отвътре“, том 1 1860 – 1944, ИК Гутенберг, София, 2003, стр. 251 – 252.
Асен Аврамов Главен редактор на „Македонска трибуна“ (1931 – 1962) Борислав Иванов