Георги Настев (революционер)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дееца на ВМРО. За други значения вижте Георги Настев (пояснение).

Георги Настев, известен и като Жоро Настев, Люлински, Лютов или Г. Лютов,[1] е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Георги Настев
български революционер

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Георги Настев е роден в семейство на бежанци от Охрид. Става пълномощник на ВМРО в Разложко. В 1925 година е специален пратеник на Централния комитет при Градевските и Дъбнишките събития.[2] След разцеплението на ВМРО през 1928 година, минава на страната на Иван Михайлов. Делегат е на VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година.[2] През юли и август 1928 година заедно с четата на Стоян Вардарски отблъсква четите на протогеровистите при Юндола и Обидим, предводителствани от Петър Шанданов[3]. Той е сред ръководителите на елиминирането на Борис Изворски и неговите четници.[4]

На VIII конгрес на ВМРО през април 1932 година е избран за член на ЦК на ВМРО. Отговаря за финансите на организацията и за бойната подготовка на населението от Пиринска Македония. Контролира дейността на четите и въоръжените групи по долината на Струма.[2]

След преврата от 1934 година е обявен за съдебно издирване, заловен е при опит да емигрира в Турция и е осъден на смърт, но по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.[2] В 1940 година е амнистиран.[2] По време на българското административно управление във Вардарска Македония посещава Скопие и установява контакт с Иван Михайлов и на 7 – 8 септември 1944 година участва в разширеното заседание на ЦК на ВМРО. Заедно с други дейци работи за възстановяването на ВМРО като легална организация.[2]

Обявява се против насилствената македонизация на населението от Пиринска Македония.[2] Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които са Кирил Дрангов и Георги Настев, като изпълнението на задачата е възложено на полковник Лев Главинчев.[5] Настев е арестуван на 7 юни 1946 година и е убит без съд и присъда още същия ден, заедно с други негови съмишленици.[6] Лобното му място е неизвестно.[2][7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25, 61.
  2. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
  3. Тюлеков, Димитър, „Конгресите на ВМОРО/ВМРО в историческата съдба на Македония“, МНИ, 2001
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 600.
  5. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 63.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 318-319.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.