Любен Морчев е български режисьор, сценарист и преподавател в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“.

Любен Морчев
Роден
11 март 1933
Националност България
Професиярежисьор, сценарист и преподавател
Брачни партньориАфродита Морчева
ДецаАглая Морчева
Любомир Морчев
МестожителствоПариж, Франция
Значими филмиЗлатният Век
Уебсайт

Биография

редактиране

Любен Морчев е роден на 11 март 1933 г. в Леденик, Велико Търново (Царство България). Израства в София.

През 1955 г. завършва Държавното висше театрално училище (ДВТУ), днес НАТФИЗ „Кръстъо Сарафов“, в класа на проф. Боян Дановски. От 1956 г., в продължение на петдесет години работи като режисьор-постановчик в Българска национална телевизия, в редица театри в страната, в Българско национално радио и на самодейни пиеси.

През 1960 г. започва педагогическа дейност като асистент във ВИТИЗ, дейност, която продължава и като преподавател в НАТФИЗ до 1999 г.[1][2]

Личен живот

редактиране

Съпругата му Афродита Морчева, е преподавател по френски език в Софийския университет „Климент Охридски“, преводач, автор на френско-български речник и на метода „Le français c’est super!“ (11 – 15 г).[3]

Игрални филми

редактиране

Телевизия

редактиране

Телевизионен театър

редактиране

Любен Морчев е един от основателите на Телевизионния театър. От 1964 до 1977 БНТ излъчва повече от 30 негови постановки.

Постановки на Любен Морчев като режисьор в „Телевизионен театър[5]

редактиране
1966
1967
  • Дворът с люлките – (II част на Случка от лятото) – сц. Димитър Гулев и Любен Морчев
1968
1969
1970
  • Чудесната тройка – от Владимир Голев
  • Митрофан и Дормидолски – по Иван Вазов
  • Вражалец – от Ст.Л. Костов
  • Момиченцето и кралете – от Борис Рябкин
  • Чудовището от Самарканд – приказка сц. Любен Морчев
1971
1972
1973
1974
1975
1976
1977

Други предавания

редактиране

От 1964 до 1993 г. паралелно с Телевизионния театър Любен Морчев участва в създаването и режисурата на много рубрики в телевизията: Лека нощ, деца!, Педя човек, Приказки с Климент Денчев, Весело състезание, Ивчо Моливчо (с художника Борис Димовски), Време за театър (с Йосиф Сърчаджиев), Журнал ЛИК, Срещи ЛИК, Поезия, „Карлсон, който живее на покрива“ и др.[6][7]

Театрални постановки

редактиране

Веднага след завършването на театралното училище, Любен Морчев работи като режисьор в различни театри в провинцията. От 1955 г. до 1964 г. той поставя: Забавен случай от Карло Голдони, Министершата от Бранислав Нушич, Хъшове от Иван Вазов, В полите на Витоша от Пейо Яворов, Квадратура на кръга от Валентин Катаев, Два ангела слизат от небето от Хейнар Кипхарт, както и “Рожденият ден на Тереза“ от Георг Мдивани, Омагьосаните братя от Евгени Шварц, Щедра вечер от Вратислав Блажек.

В София (1960 г.) в Театър Трудов Фронт работи съвместно с проф. Желчо Мандаджиев върху пиесата От много любов от Климент Цачев и Майстори от Рачо Стоянов.

В Народния театър “Иван Вазов“ (1961 г.) Любен Морчев работи с проф. Филип Филипов върху Дванайсета нощ от Шекспир, което е възстановяване на по-ранна постановка на Николай Масалитинов. Той поставя  И най-мъдрият си е малко прост от Александър Островски, Пред буря от Боян Балабанов, Глас народен от Георги Караславов, Службогонци от Иван Вазов.[8]

От 1991 г. до 1998 г. Любен Морчев подновява театралната си дейност в Соmpagnie Тhéâtrale Radka Riaskova, Париж, със спектаклите играни в Buffon Théâtre, Париж, турнета във Франция и в Италия: Вишнева градина (А.П. Чехов), Насила Лекар (Молиер), Дванайсета нощ (Шекспир), И най-мъдрият си е малко прост (Александър Островски), Красива птичка с цвят зелен (Карло Гоци), Мнимият болен (Молиер), Оркестърът (Жан Ануи). [7]

Източници

редактиране
  1. Колектив. Кой кой е в българската култура. Славена, 1998. с. 346 – 347.
  2. Авторски колектив. Кой кой е в България 1998 г. издателство „Труд“, 1998. ISBN 9545280832. с. 482.
  3. Морчева, Афродита. Le français c’est super !. София, издателство Colibri, 2000. ISBN ISBN 954-529-156-7, ISBN 978-954-529-156-2.
  4. а б в Любен Морчев в   Internet Movie Database
  5. Златен фонд на БНТ
  6. а б Грозева, Вера. Среща и интервюта с театрални режисьори. издателство „Народна младеж“, 1979.
  7. а б Колектив. Вълнуващо присъствие – 50 години творческа дейност. издателство Перфект Консулт, 2008. с. 111.
  8. Колектив. Енциклопедия на Българския театър. София, Труд, 2008. ISBN 978-954-528-771-8. с. 296.

Външни препратки

редактиране