Любен Морчев
Любен Морчев е български режисьор, сценарист и преподавател в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“.
| Любен Морчев | |
| Роден | 11 март 1933
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Професия | режисьор, сценарист и преподавател |
| Брачни партньори | Афродита Морчева |
| Деца | Аглая Морчева Любомир Морчев |
| Местожителство | Париж, Франция |
| Значими филми | Златният Век |
| Уебсайт | |
Биография редактиране
Любен Морчев е роден на 11 март 1933 г. в Леденик, Велико Търново (Царство България). Израства в София.
През 1955 г. завършва Държавното висше театрално училище (ДВТУ), днес НАТФИЗ „Кръстъо Сарафов“, в класа на проф. Боян Дановски. От 1956 г., в продължение на петдесет години работи като режисьор-постановчик в Българска национална телевизия, в редица театри в страната, в Българско национално радио и на самодейни пиеси.
През 1960 г. започва педагогическа дейност като асистент във ВИТИЗ, дейност, която продължава и като преподавател в НАТФИЗ до 1999 г.[1][2]
Личен живот редактиране
Съпругата му Афродита Морчева, е преподавател по френски език в Софийския университет „Климент Охридски“, преводач, автор на френско-български речник и на метода „Le français c’est super!“ (11 – 15 г).[3]
Игрални филми редактиране
- 1984 г. Златният Век – филм 11 серии – Българска национална телевизия[4]
- 1977 г. Момчетата от „Златен лъв“ – 4 серии Българска национална телевизия[4]
- 1991 г. Нощ без теб – филм Българска национална телевизия[4]
Телевизия редактиране
Телевизионен театър редактиране
Любен Морчев е един от основателите на Телевизионния театър. От 1964 до 1977 БНТ излъчва повече от 30 негови постановки.
Постановки на Любен Морчев като режисьор в „Телевизионен театър“[5] редактиране
- 1966
- Амброзио убива времето – от Артур Фоке (първият мюзикъл по БНТ)[6]
- Случка от лятото – сц. Димитър Гулев
- Политикани – пиеса от Рачо Стоянов
- 1967
- Дворът с люлките – (II част на Случка от лятото) – сц. Димитър Гулев и Любен Морчев
- 1968
- Ромео, нима още живееш? – от Панчо Панчев
- 1969
- Паганини на тромпет (I част) – сц. Никола Русев
- Паганини на тромпет (II част) – сц. Никола Русев
- Немили – недраги, по Иван Вазов – сц. Любен Морчев
- Машенка – от Александър Афиногенов
- Двоен креват за Адам и Ева – сц. Никола Русев, Московска телевизия – Останкино, СССР
- 1970
- Чудесната тройка – от Владимир Голев
- Митрофан и Дормидолски – по Иван Вазов
- Вражалец – от Ст.Л. Костов
- Момиченцето и кралете – от Борис Рябкин
- Чудовището от Самарканд – приказка сц. Любен Морчев
- 1971
- Само ние няма да сме същите – от Никола Русев
- Петлето – от Никола Русев
- Малкият и Големият Клаус – мюзикъл по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен
- 1972
- Двубоят на столетието – от Аркадий Ваксберг
- Целувката на Юда – (I част – Дашиъл Хамет)
- Целувката на Юда – (II част – Дашиъл Хамет)
- Лодка в гората – от Николай Хайтов
- 1973
- 1974
- Генерална репетиция – от А. Муларчик
- Война в джунглата – драматизация за деца по Димитър Подвързачов, стихове Банчо Банов
- Измама със смъртта – (I част) от Димитър Пеев
- Измама със смъртта – (II част) от Димитър Пеев
- Съд на честта – от Рангел Игнатов
- 1975
- Мотопедът – от Недялко Йорданов
- Женитба – от Николай Гогол
- 1976
- Един прекрасен ден – от Васил Цонев
- Орденът – по Елин Пелин, сц. Любен Морчев
- 1977
- Табакера 18 карата – от Никола Русев
Други предавания редактиране
От 1964 до 1993 г. паралелно с Телевизионния театър Любен Морчев участва в създаването и режисурата на много рубрики в телевизията: Лека нощ, деца!, Педя човек, Приказки с Климент Денчев, Весело състезание, Ивчо Моливчо (с художника Борис Димовски), Време за театър (с Йосиф Сърчаджиев), Журнал ЛИК, Срещи ЛИК, Поезия, „Карлсон, който живее на покрива“ и др.[6][7]
Театрални постановки редактиране
Веднага след завършването на театралното училище, Любен Морчев работи като режисьор в различни театри в провинцията. От 1955 г. до 1964 г. той поставя: Забавен случай от Карло Голдони, Министершата от Бранислав Нушич, Хъшове от Иван Вазов, В полите на Витоша от Пейо Яворов, Квадратура на кръга от Валентин Катаев, Два ангела слизат от небето от Хейнар Кипхарт, както и “Рожденият ден на Тереза“ от Георг Мдивани, Омагьосаните братя от Евгени Шварц, Щедра вечер от Вратислав Блажек.
В София (1960 г.) в Театър Трудов Фронт работи съвместно с проф. Желчо Мандаджиев върху пиесата От много любов от Климент Цачев и Майстори от Рачо Стоянов.
В Народния театър “Иван Вазов“ (1961 г.) Любен Морчев работи с проф. Филип Филипов върху Дванайсета нощ от Шекспир, което е възстановяване на по-ранна постановка на Николай Масалитинов. Той поставя И най-мъдрият си е малко прост от Александър Островски, Пред буря от Боян Балабанов, Глас народен от Георги Караславов, Службогонци от Иван Вазов.[8]
От 1991 г. до 1998 г. Любен Морчев подновява театралната си дейност в Соmpagnie Тhéâtrale Radka Riaskova, Париж, със спектаклите играни в Buffon Théâtre, Париж, турнета във Франция и в Италия: Вишнева градина (А.П. Чехов), Насила Лекар (Молиер), Дванайсета нощ (Шекспир), И най-мъдрият си е малко прост (Александър Островски), Красива птичка с цвят зелен (Карло Гоци), Мнимият болен (Молиер), Оркестърът (Жан Ануи). [7]
Източници редактиране
- ↑ Колектив. Кой кой е в българската култура. Славена, 1998. с. 346 – 347.
- ↑ Авторски колектив. Кой кой е в България 1998 г. издателство „Труд“, 1998. ISBN 9545280832. с. 482.
- ↑ Морчева, Афродита. Le français c’est super !. София, издателство Colibri, 2000. ISBN ISBN 954-529-156-7, ISBN 978-954-529-156-2.
- ↑ а б в Любен Морчев в
Internet Movie Database
- ↑ Златен фонд на БНТ
- ↑ а б Грозева, Вера. Среща и интервюта с театрални режисьори. издателство „Народна младеж“, 1979.
- ↑ а б Колектив. Вълнуващо присъствие – 50 години творческа дейност. издателство Перфект Консулт, 2008. с. 111.
- ↑ Колектив. Енциклопедия на Българския театър. София, Труд, 2008. ISBN 978-954-528-771-8. с. 296.
