Рангел Игнатов

български писател, драматург и сценарист

Рангел Георгиев Игнатов е български писател, драматург и сценарист.

Рангел Игнатов
български писател, драматург и сценарист
Роден
Починал
Националност България
Работилписател, драматург, сценарист
Литература
Жанроведрама
Семейство
СъпругаМара Андреева
Елена Райнова
Уебсайт
Рангел Игнатов в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Роден е в Пловдив на 5 декември 1927 г. Баща му, Георги Игнатов, е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, кавалер на два сребърни ордена за храброст, участвал в превземането на Одринската крепост, като артилерист при форта Айваз Баба.

Завършва Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“, а после и българска филология.

В годините 1971-1974 Рангел Игнатов е директор на Военния театър, където наема на работа актьора Стефан Данаилов.

В продължение на 13 години писателят работи и във Военното издателство като редактор, там се проявява и като отличен преводач на специализирана армейска литература.

Сред творчеството му се открояват романите „Дълг“, „Сбогом, любов“, „Големият жребий“, „През бурята“, „Късче небе за трима“ и „Разгневеното слънце“, новелата „Покойникът“ и пиесите „Законодателят“ и „Съд на честта“. Сценарист е и на филмите „Цитаделата отговори“ – (1970), „Бялата одисея“ (1973). Съсценарист е на филмите „Късче небе за трима“ (1965) и „Зарево над Драва“ (1974).

Рангел Игнатов е сценарист и на 3-сериен телевизионен филм по романа му „Сбогом любов“ (1974), режисьор на който е Мариана Евстатиева-Биолчева.

Последният му роман е „Разгневеното слънце“. За тази своя книга Рангел Игнатов казва, че е негова изповед, нравствена равносметка и освобождаване от призраците на миналото. Романът описва трагичното десетилетие от новата ни история в годините 1945 – 1953 г. Разказва за жестокия терор, за насаждане на сталинския социализъм, за социалното и духовното развитие на българите. „Разгневеното слънце“ е последната книга от трилогията с един главен герой – Лазар Вангелов. Първите две книги „Големият жребий“ (1979) и „През бурята“ (1983) излизат в две издания и са преведени на руски език. В тях по съвсем нов начин, от нова гледна точка, авторът разказва за драматичните събития от новата ни история. 

Неговото послание към младите български писатели: 

Не се отчайвате от безразличието на епохата ни, и ако Ви прави удоволствие, пишете! Не вярвайте в илюзии, не бъдете проповедници и съдници на хората. Това време отмина. И ако все пак ратувате за литературата, правете сценарии за телевизионни и игрални филми, било то и за т. нар. сапунки. Вложете вкус, интелигентност и отговорност пред зрителя...
Из „Сбогом любов“:
  • Някога жените се изчервявали като се засрамвали, а сега се засрамвали ако се изчервят.
  • Единственото нещо, което не може да ни се отнеме, е свободата да имаме пороци.
  • Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.
  • Като семена, мислеше си тя. Вятърът ни носи и никой не пада там, където иска.

През летата на 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той пише в личната си къща в село Боженците. По време на социализма, архитектурният резерват е място, където са живели и творили, автори като Слав Караславов, Красимир Кюркчийски, Станислав Сивриев, Андрей Германов, Орлин Василев, Тодор Динов, негови лични приятели.

През годините в бил женен два пъти. Първата му съпруга е Мара Андреева. Първородният им син умира на 2 г. след боледуване. Години по-късно се развежда и се жени повторно за актрисата Елена Райнова.

Рангел Игнатов е член на Съюза на българските писатели и член на Филмаутор.

Късните години от живота си той прекарва в София. След кратко боледуване умира на 17 февруари 2015 г. в град София на 87 години. [1]

Tи мислил ли си за смъртта? Трябва да се помириш и да я приемеш. Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане?

Рангел Игнатов

Филмография

редактиране

Библиография

редактиране

Самостоятелни романи и повести

редактиране
  • „Дълг“ (1957)
  • „Късче небе за трима“ (1962)
  • „Сбогом, любов“ (1965)
  • „Войникът и жената“ (1982)
  • „Цитаделата отговори“ (1990)

Поредица „Лазар Вангелов“

редактиране
  1. „Големият жребий“ (1979)
  2. „През бурята“ (1983)
  3. „Разгневеното слънце“ (2007)
  • „Съд на честта“ (1974)
  • „Разпятието“ (1976)
  • „Законодателят“ (1978)

Детска литература

редактиране
  • „Неуловимият Шишко“ (1969)

Сборници

редактиране
  • „Митьо от Равногоре“ (1954) – разкази
  • „Мечтата на Стоян“ (1956) – разкази
  • „Човешка голгота“ (1959) – новели
  • „Искри от огъня“ (1964) – разкази
  • „В сянката на ливадите“ (1968) – разкази
  • „Покойникът“

Документалистика

редактиране
  • „Бюро Д-р Делиус“ (1966) – с Господин Гочев, повест за дейността на германското разузнаване в България през Втората световна война

Източници

редактиране
  1. „Напусна ни българският писател, драматург и сценарист Рангел Игнатов“, сайт на Министерството на културата, 18 февруари 2015 г.

Външни препратки

редактиране