Люблянски замък

Любля̀нският за̀мък (на словенски: Ljubljanski grad, на немски: Laibacher Schloss) е средновековен замъчен комплекс и една от главните забележителности на словенската столица. Разположен е върху хълм над центъра на града на 376 метра надморска височина.

Люблянски замък Ljubljanski grad
Дворът на замъка през 2023 г.
Местоположение46.048712, 14.508635
Информация
Страна	Словения
Местоположение	гр. Любляна
Основаване	9. century
Строителство	XI век
Сайт	ljubljanskigrad.si
Люблянски замък в Общомедия

Служил първоначално като средновековна крепост, построен е вероятно през XI век и престроен през XII век. Сегашния си вид придобива след почти цялостно престрояване през XV век, а повечето сгради са от XVI и XVII век. Първоначално е отбранителна структура, а от първата половина на XIV век служи за седалище на владетелите на областта Карниола. От началото на XIX век се използва за различни други цели, а в наши дни служи основно като място за провеждане на културни събития.

Замъкът е изобразен на герба на града заедно с кацнал върху него змей.

История

Древност

Според археологически проучвания районът на сегашния замък е заселен непрекъснато от 1200 г. пр. Хр., когато са построени първите селища, а по-късно – и укрепления. Върхът на хълма се превръща в крепост вероятно на римската армия, след като са построени укрепления през илирийските и келтските времена.

Средновековие

Изглед към Любляна и замъка. Гравюра от Topographia Ducatus Carniolae modernae от Йохан Вайкхард фон Валвазор от 1679 г.

Смята се, че първата постройка представлява построено през XI век укрепление от дърво и камък. Най-старото писмено свидетелство на Люблянския замък е изписано върху пергаментовия лист Nomina defunctorum („Имена на починалите“), съхраняващ се в архива на Удинейската катедрала в Италия и датиращ най-вероятно от втората половина на 1161 г. В него се споменава благородникът Рудолф от Тарченто – адвокат на Аквилейската патриаршия, дарил на Патриаршията канон с 20 ферми до Люблянския замък (на латински: Castum Leibach). Според изводите на словенския историк Петър Щих това се случва между 1112 и 1125 г.

До 1144 г. замъкът става собственост на рода Спонхайм. В документ от 1256 г. се споменава като най-важния замък (на латински: castrum capitalis) на владетелите на провинция Карниола. В края на 1270 г. е завладян от бохемския крал Отокар II, след чието поражение през 1278 г. става собственост на Рудолф Хабсбургски.

През XV век е почти напълно разрушен и възстановен с цялостна стена и кули на входа, където е поставен подвижен мост. По това време е построен и параклисът „Свети Георги“. През XVI и XVII век се изграждат постепенно и други обекти. Целта на замъка е да защитава империята срещу османско нашествие, както и срещу селски бунтове.

Барок

През XVII и XVIII век замъкът се превръща в арсенал. През 1797 г. и 1809 г. Любляна и замъкът са окупирани от френската армия. В периода на Илирийските провинции замъкът се използва като казарма и военна болница. През 1815 г. е отново в собственост на Австрийската империя и е превърнат в затвор до 1895 г. с 20-годишно прекъсване между 1848 и 1868 г. Със същото предназначение е и през Втората световна война. Кулата за наблюдения води началото си от 1848 г., когато се обитава от стража, чието задължение е да стреля с топове, да предупреждава града в случай на пожар или да обявява важни посетители или събития.

Тъй като не е дом на владетел или друга важна благородна личност и поради липсата на необходимост от укрепление в района замъкът започва да губи предназначението си. Разходите за поддръжка са твърде високи и замъкът започва да се руши. През XIX век е преустроен отчасти като затвор и отчасти като военна крепост, което го прави по-малко популярен сред гражданите. Няколко известни личности са били затворени в замъка, например италианският революционер Силвио Пелико, унгарският министър-председател Лайош Батяни и словенският писател Иван Цанкар.

През 1905 г. община Любляна купува замъка за 60 200 австро-унгарски крони по изричното желание на кмета Иван Хрибар, който възнамерява да създаде градски музей в него, но това така и не се случва, затова градът решава да настани бедни семейства в него, сред които е и това на певицата Майда Сепе. Жителите остават там до 1963 г., когато започва подготовката за обновяване на замъка.

Останките от укрепленията на хълма на замъка са преработени през 30-те години на XX век в алея, наречена „Шанце“ и проектирана от словенския архитект Йоже Плечник.

Съвремие

В края на 60-те години започват обширни ремонтни дейности, траещи над 35 години.

През 1974 г. в близост до него е издигнат паметник от скулптора Стоян Батич, посветен на словенските селски бунтове (по-конкретно този от 1515 г. и хърватския и словенския от 1573 г.).

През 90-те години замъкът започва да се използва като място за сватби и културни събития.

През 2006 г. е построен фуникулер до върха на хълма на замъка, пуснат в действие на 28 декември.

Галерия

• 
  Изглед към замъка от центъра на Любляна през 2012 г.
• 
  Дворът на Люблянския замък през 2015 г.
• 
  Изглед към двора на замъка от наблюдателната кула през 2019 г.
• 
  Средновековни еркери от южната страна.
• 
  Вътрешността на параклиса „Свети Георги“.
• 
  Гербът на Любляна, изобразяващ замъка и кацналия върху него змей.

Външни препратки

• ((sl)) ((de)) ((en)) ((it)) ((hr)) Официален уебсайт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ljubljana Castle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​