Играе от ранни години в софийските клубове Тигър, Шипка, Атлетик, Софийска слава, АС`23 и Чавдар. Шампион на България през 1931 г. с АС`23. Има 44 мача и 25 гола за националния отбор [1], 9 пъти е негов капитан.[2] Носител на Купата на БОК (1931) и на Балканската купа (1932, 1935 г.). Участник в квалификациите за СП (1934, 1938 г.). Има общо 111 международни мача със 104 отбелязани гола. Един от най-добрите футболисти в миналото, с богато техническо умение, верен тактически поглед, трудно удържим в атаките и отличен реализатор. След приключване на състезателната си дейност е треньор, завършва Държавната треньорска школа (1948 г.). Богатия си опит предава в отборите на Спартак (Сф), Локомотив (Сф), Левски (Сф) и в Сирия. Старши треньор на „А“ националния отбор в 8 мача, „Б“ националния отбор в 23 мача, младежкия в 4 мача и юношеския в 13 мача. Съюзен треньор в БФС (1957 – 1962, 1965 – 1972 г.). Автор на „Ръководство по футбол“ (1941 г.), заедно с Климент Симеонов. Заслужил треньор (1965 г.), заслужил деятел на физкултурата.
България
