Любомир Ангелов (футболист)

български футболист
(пренасочване от Любомир Ангелов)

Любомир Ангелов – Старото е български футболист и треньор, нападател. Смятан за един от най-изявните футболисти в България в епохата преди Втората световна война, той дълги години е капитан на АС-23. Ангелов е най-резултатният играч за българския национален отбор, докато е действащ футболист, вкарайки 25 гола в 44 срещи.

Любомир Ангелов
Лична информация
ПрякорСтарото
Роден4 октомври 1912 г.
Починал24 октомври 1984 г. (72 г.)
София, България България
ПостНападател
Юношески отбори
1921 – ? Тигър
Шипка
Атлетик
Софийска слава
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1928 – 1944
1944 – 1947
АС`23
Чавдар
 –
18
 –
(9)
Национален отбор
1931 – 1940 България44(25)
Треньор
1948
1949 – 1959
1949 – 1956
1950
1953
1957
1960 – 1962
1964
1966 – 1968
1969 – 1972
България България
България България Б
България Спартак (София)
България България
България България
България Локомотив (Сф)
България България до 21 г.
България Локомотив (Сф)
България Спартак (София)
България Левски-Спартак (асистент)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Футболист с богато техническо умение, верен тактически поглед, трудно удържим в атаките и отличен реализатор.

Клубна кариера

редактиране

Като юноша играе за софийските клубове Тигър, Шипка, Атлетик, Софийска слава. През 1927 г. става част от АС '23, а през 1931 г. става капитан на отбора. Същата година тимът печели Държавното първенство, като на финала „асистите“ побеждават Шипченски сокол. През 1933 г. печели общинската купа Улпия Сердика.

Остава в отбора до 9 ноември 1944 г., когато АС '23 и още няколко клуба са обединени в Чавдар. Старото става капитан на обединения тим, където остава до 1947 г.

На клубно ниво има над 540 мача и 270 гола за АС '23 и Чавдар. Има общо 111 международни мача със 104 отбелязани гола.

Национален отбор

редактиране

Има 44 мача и 25 гола за националния отбор [1], 9 пъти е негов капитан.[2] Носител на Купата на БОК (1931) и на Балканската купа (1932, 1935 г.). Голмайстор в турнира за Балканската купа през 1935 г. Участник в квалификациите за СП (1934, 1938 г.).

Треньорска кариера

редактиране

След приключване на състезателната си дейност е треньор, завършва Държавната треньорска школа (1948 г.). Богатия си опит предава в отборите на Спартак (Сф), Локомотив (Сф), Левски (Сф) и в Сирия. Старши треньор на „А“ националния отбор в 8 мача, „Б“ националния отбор в 23 мача, младежкия в 4 мача и юношеския в 13 мача. Съюзен треньор в БФС (1957 – 1962, 1965 – 1972 г.). Автор на „Ръководство по футбол“ (1941 г.), заедно с Климент Симеонов. Заслужил треньор (1965 г.), заслужил деятел на физкултурата.

Източници

редактиране
  1. Bulgaria – Record International Players
  2. Профил в bgfootball.info // Архивиран от оригинала на 2022-05-21. Посетен на 2022-03-10.

Външни препратки

редактиране