ФК Локомотив (София)

(пренасочване от Локомотив (София))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.

ФК „Локомотив“ е футболен клуб от София, България. Основан е през 1929 г. Участва във Втора професионална футболна лига.

Flag of Bulgaria.svg ФК „Локомотив“ (София)
Футболен Клуб Локомотив 1929
Прозвище „железничарите“
„червено-черните“
Основан 2 септември 1929 г.;
преди 91 години
 (1929-09-02)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Локомотив
Капацитет 22 000
Собственик Flag of Bulgaria.svg Иван Василев
Президент Flag of Bulgaria.svg Бойчо Величков
Треньор Flag of Bulgaria.svg Иван Колев
Първенство Първа лига
2020/21 Втора лига, 2-ро
Спонсор Casa Boyana / Ефбет / ВИА 2000 / Palms Bet
Екипировка Flag of Spain.svg Joma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира Настоящ сезон
ФК Локомотив в Общомедия

Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Надежда, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.

В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион.

ИсторияРедактиране

Ранни години (1929 – 1935)Редактиране

През май 1929 г. група железничари от тогавашната жп работилница в София, любители на футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки Железничарски спортен клуб (ЖСК София).[1] Три месеца по-късно, на 2 септември 1929 г., се провежда официалното учредително събрание. В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.[2] Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от Зора (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба.

В началото на юни 1930 г. ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година. Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия.

Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948)Редактиране

Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о.з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия. През сезон 1938/39 завършва на 1-во място в нея с 10 победи от 10 мача (не участват столичните клубове, които се състезават в националната дивизия), а освен това печели квалификациите за участие в Националната футболна дивизия.

През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред Левски и Славия. По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов.

През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов.

Важна част от „А“ РФГ (1948 – 1994)Редактиране

През 1948 г. Локомотив става част от новосъздадената „А“ републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен. В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в „А“ РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в „Б“ РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия.

Локомотив през 50-те години на ХХ векРедактиране

През сезон сезон 1953 Локомотив печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 Левски с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В „А“ РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60.

Големият отбор на Георги БерковРедактиране

Постепенно в състава навлизат плеяда от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков. Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в Локомотив, а и в българския футбол. Заедно с него при „железничарите“ заиграват Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, Иван Коцев. През 1962 г. за старши треньор е назначен Георги Берков, който създава шампионски състав от вече наложените играчи и още няколко подкрепления като вратаря Иван Деянов и юношата на клуба Димитър Пенев. През сезон 1963/64 Локомотив е над всички в „А“ група и става шампион за трети път в своята история. Месеци по-късно отборът дебютира в евротурнирите, отстранявайки шведския първенец Малмьо след внушителна победа с 8:3 у дома, преди да бъде елиминиран трудно от унгарския Вашаш.

 
Начко Михайлов е сред най-големите фигури в клубната история

През 1964/65 на вътрешната сцена клубът отново е претендент за титлата, но в крайна сметка завършва на второ място. В този сезон за клуба дебютира Атанас Михайлов, който през следващото десетилетие също придобива статута на една от най-ярките фигури в клубната история.

ЖСК СлавияРедактиране

През януари 1969 г., по средата на сезон 1968/69, Локомотив е принудително обединен със Славия под името ЖСК Славия и на практика престава да съществува. В обединения отбор постъпват 10 от играчите на „железничарите“, останалите отиват в други клубове, а Спиро Дебърски и Иван Деянов се отказват от футбола. Следват две години и половина, в които железничарската общност води борба за възстановяването на Локомотив като самостоятелен клуб. Това дава резултат и през юли 1971 г. отборите са отново разделени, като спечеленият актив от ЖСК Славия се прибавя към този на Славия.

 
Васил Методиев извежда клуба до титлата през 1977/78

Четвърта титла на БългарияРедактиране

Локомотив печели четвъртата титла в своята история през сезон 1977/78. Старши треньор е Васил Методиев, който разполага с обигран състав, достигнал върха си именно през тази кампания. Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пункта пред Левски.

Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 Локомотив достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев. През втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век „железничарите“ на няколко пъти финишират в подножието на призовата тройка в „А“ група, като успехите отсъстват.

Управлението на Николай Гигов (1994 – 2015)Редактиране

През 1994 г. финансовата издръжка на Локомотив е поета от бизнесмена Николай Гигов, който осигурява сериозни средства и е направена мащабна селекция. През сезон 1994/95 отборът печели сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага.

 
Локомотив през 2011 г.
 
Николай Гигов

Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо.

Локомотив бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в „А“ група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0). През 2007/08 пък отстраняват Оцелул, а след това отпадат от Рен (1:3 и 2:1).

След края на сезон 2014/15, заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева, Локомотив губи лиценза си за европейските клубни турнири и „А“ група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола, а отборът е изпратен във „В“ група.

Локомотив 1929Редактиране

На 9 юли 2015 г. Локомотив провежда общо събрание, на което за президент е избран Кирил Льосков, придобил мажоритарния дял акции.[3] Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната „В“ група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства. Дни след това на мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД, а управлението е поето от бившия футболист на тима Иван Василев.[4]

През септември 2015 г. Локомотив 1929 стартира участие в „А“ окръжна група – София. Отборът завършва на 1-во място и се класира за Югозападната „В“ група. През лятото на 2016 г. обаче получава покана от БФС за участие в новосъздадената Втора лига и покрива критериите за професионален лиценз. След 5 сезона във Втора лига Локомотив празнува завръщането си в елита след директно класиране и второ място във Втора лига за сезон 2020/2021.

Спортни клубове Локомотив
 
Футбол
 
Ръгби
 
Водна топка
 
Джудо и самбо
 
Бокс
 
Шахмат
 
Художествена гимнастика
 
Карате
 
Айкидо
 
Волейбол
 
Лека атлетика
 
Баскетбол

НаименованияРедактиране

  • ЖСК (2 септември 1929 – 3 април 1945)
  • Локомотив (3 април 1945 – 1949)
  • Енергия (1949)
  • Торпедо (1949 – 1950)
  • Локомотив (1951 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • ПФК Локомотив (София) (1971 – 2015)
  • ФК Локомотив София 1929 АД (2015 –)

УспехиРедактиране

„А“ група
„Б“ група
Национална купа
Балканска купа
  •  Носител – 1973
Европейски железничарски шампион
  •  Носител (2 път) – 1961, 1963
Железничарска купа на България
  •  Носител (8 пъти) – 1935, 1941, 1942, 1943, 1946, 1954, 1956, 1957
Купа на УЕФА
  • 1/4-финалист – 1979/80

Участия в евротурниритеРедактиране

Европейска купа, Купа на носителите на купи, Купа на УЕФА и Лига Европа

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1964/65 КЕШ кв. кръг   Малмьо ФФ 8:3 0:2 8:5
1 кръг   Вашаш 4:3 3:5 7:8
1977/78 КНК 1 кръг   Андерлехт 1:6 0:2 1:8
1978/79 КЕШ 1 кръг   Оденсе 2:1 2:2 4:3
2 кръг   Кьолн 0:1 0:4 0:5
1979/80 Купа на УЕФА 1 кръг   Ференцварош 3:0 0:2 3:2
2 кръг   Монако 4:2 1:2 5:4
3 кръг   Динамо (Киев) 1:0 1:2 2:2
1/4-финали   Щутгарт 0:1 1:3 1:4
1982/83 КНК 1 кръг   Пари Сен Жермен 1:0 1:5 2:5
1985/86 Купа на УЕФА 1 кръг   Апоел Никозия 4:2 2:2 6:4
2 кръг   Ксамакс 1:1 0:0 1:1
1987/88 Купа на УЕФА 1 кръг   Динамо (Тбилиси) 3:1 0:3 3:4
1995/96 КНК кв. кръг   Дери Сити 2:0 0:1 2:1
1 кръг   Халмстадс БК 3:1 0:2 3:3
1996/97 Купа на УЕФА кв. кръг   Нефтчи Баку 6:0 1:2 7:2
кв. кръг   Рапид (Букурещ) 0:1 0:1 0:2
2006/07 Купа на УЕФА 1 кв. кръг   Македония ГП 2:0 1:1 3:1
2 кв. кръг   Бней Йехуда 4:0 2:0 6:0
1 кръг   Фейенорд 2:2 0:0 2:2
2007/08 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Оцелул 3:1 0:0 3:1
1 кръг   Рен 1:3 2:1 3:4
2008/09 Купа на УЕФА 2 кв. кръг   Борац (Чачак) 1:1 0:1 1:2
2011/12 Лига Европа 2 кв. кръг   Металург Скопие 3:2 0:0 3:2
3 кв. кръг   Шльонск (Вроцлав) 0:0 0:0 0:0 /3:4 след дузпи/

Стадион „Локомотив“Редактиране

 
Стадион „Локомотив“

Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.

Това продължава до края на петдесетте години, когато Локомотив се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г.

След „възраждането“ на Локомотив София в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион Локомотив в район Надежда. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители.

През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България.

Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод.

През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година Локомотив София играе домакинските си срещи на Националния стадион Васил Левски и други стадиони в София и страната.

След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция,[5] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лиценза за провеждане на масови мероприятия на стадион Локомотив бе възстановен.[6] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещнаха около 4000 зрители[7] на футболната среща от А ПФГ между Локомотив София и Ботев Пловдив.

През сезон 2015/2016 година за футболни мачове бе отворен целият стадион. След влизането на Локомотив във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитета е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла.

СезониРедактиране

Последни 10 сезонаРедактиране

Сезон Име Група Място Нац. Купа
2010 – 11 Локомотив А Група 4
2011 – 12 Локомотив А Група 13
2012 – 13 Локомотив А Група 12
2013 – 14 Локомотив А Група 10
2014 – 15 Локомотив А Група 3
2015 – 16 Локомотив ОФГ София-Север 1
2016 – 17 Локомотив Втора лига 6
2017 – 18 Локомотив Втора лига 2
2018 – 19 Локомотив Втора лига 8
2019 – 20 Локомотив Втора лига 4
2020 – 21 Локомотив Втора лига 2

Състав 2021/2022Редактиране

Към 22 юли 2021 г.

Вратари
01   Цветомир Витков
24   Александър Любенов
88   Жарко Истатков
Защитници
02   Стойчо Атанасов
03   Марио Петков
04   Мики Орачев
05   Георгиос Кацикас
06   Пламен Крачунов
13   Селсо Рапосо
Халфове
07   Александър Александров
08   Христо Иванов
10   Валентин Николов
11   Раел Лолала
14   Християн Чипев
15   Лука Иванов
16   Денис Стефанов
22   Владимир Семерджиев
26   Красимир Милошев  
44   Божидар Кацаров
77   Мартин Стоилов
99   Джоната Машадо
Нападатели
09   Карим Бухмиди

Клубни рекордиРедактиране

  • Най-голяма победа в първенство: 9:0 срещу Черноморец Бургас (София) – 2007 г.
  • Най-голяма победа за Купата на България: 11:1 срещу Чавдар Б.Слатина – 1991 г.
  • Най-голяма загуба в първенство: 0:8 срещу Левски София – 1994 г.
  • Най-голяма загуба за Купата на България: 1:5 срещу Велбъжд Кюстендил – 2001 г.
  • Най-много спечели точки: 72 – 2007 г.
  • Най-малко спечели точки: 10 – 1950 г.
  • Най-много отбелязани голове: 70 – 2007 г.
  • Най-малко отбелязани голове: 16 – 1950 г.
  • Най-много победи: 23 – 2007 г.
  • Най-малко победи: 4 – 1950, 1958 г.
  • Най-много равенства: 13 – 1993 г.
  • Най-малко равенства: 0 – 2006 г.
  • Най-много загуби: 17 – 2002 г.
  • Най-малко загуби: 3 – 1958 г.
  • Най-много допуснати голове: 48 – 2002 г.
  • Най-малко допуснати голове: 16 – 1978 г.
  • Най-слабо класиране: 13-о място – 2012 г.
  • Най-възрастен футболист: Дончо Донев, 38 години – 2005 г., Христо Коилов, 38 години – 2007 г.
  • Най-млад футболист в А група: Атанас Михайлов, 16 години – 1965 г.
  • Най-млад футболист: Валентин Николов, 15 години и 27 дни – 2018 г.
  • Играч с най-много мачаове за националния отбор: Атанас Михайлов – 43
  • Играч с най-много голове за националния отбор: Атанас Михайлов – 23
  • Най-много мачове за Локомотив: Атанас Михайлов – 348
  • Най-много голове за Локомотив: Атанас Михайлов – 145
  • Най-много поредни срещи без загуба в европейските клубни турнири – 8
  • Най-голяма победа в евротурнирите: 6:0 срещу Нефтчи Баку – 1997 г.
  • Най-голяма загуба в евротурнирите: 1:6 срещу Андерлехт Брюксел – 1978 г.
  • Рекордни суми получени от трансфер: 2 170 000$ от Динамо Киев за Георги Пеев – 2001 г.; 2 250 000€ от Динамо Москва за Цветан Генков – 2007 г.
  • Рекордна сума платена за трансфер: 1 000 000 DM на ЦСКА София за Анатоли Нанков – 1998 г.
  • Най-посетена среща на стадион Локомотив: 25 000 зрители срещу Спартак (Вн) и срещу Левски през 1985 г.
  • Най-слабо посетена среща: 100 зрители срещу Спартак Плевен през 2002 г.

Почетни листи в „А“ групаРедактиране

Име Период Мачове
1   Йордан Стойков
1971 – 1983
326
2   Атанас Михайлов 1965 – 1968; 1971 – 1981
306
3   Александър Дудов
1982 – 1994
302
4   Димитър Васев 1983 – 1996; 1998 – 2000
300
5   Георги Бонев 1971 – 1972; 1974 – 1985
294
6   Апостол Чачевски
1950 – 1967
289
7   Никола Котков
1956 – 1968
276
8   Спиро Дебърски
1957 – 1968
276
9   Бойчо Величков
1975 – 1986
271
10   Трайко Соколов
1972 – 1982
257
Име Период Голове
1   Никола Котков
1956 – 1968
143
2   Атанас Михайлов 1965 – 1968; 1971 – 1981
131
3   Бойчо Величков
1975 – 1986
90
4   Спиро Дебърски
1957 – 1968
84
5   Цветан Генков 2004 – 2007; 2010
65
6   Стойчо Стоев
1980 – 1989
59
7   Гошо Петков
1984 – 1990
56
8   Марчо Дафчев 1998 – 2001; 2004 – 2012
55
9   Петър Аргиров
1947 – 1956
49
10   Кирил Метков
1983 – 1991
43
  • Заб: В актива на футболистите не са включени мачовете и головете им за ЖСК Славия (1969 – 1971), когато Локомотив и Славия съществуват като един клуб.

Треньори на клубаРедактиране

Треньори през последните 10 годиниРедактиране

Треньор От До Успехи
  Димитър Васев 31 май 2010 22 ноември 2010[8]
  Диян Петков 23 ноември 2010 3 октомври 2011[9]
  Антон Велков 4 октомври 2011[10] 18 ноември 2012[11]
  Емил Велев 19 ноември 2012[12] 5 август 2013
  Стефан Генов 5 август 2013[13] 7 април 2014
  Димитър Васев 7 април 2014[14] 30 юни 2015
  Валери Дамянов 20 юли 2015[15] 12 август 2015
  Антон Велков 25 август 2015 5 юли 2016 1-во място Областни аматьорски футболни групи
  Ангел Колев 5 юли 2016[16] 20 декември 2016
  Явор Вълчинов 20 декември 2016[17] 3 юни 2017
  Младен Додич 9 юни 2017[18] 31 май 2018
  Ангел Колев 14 юни 2018[19] 11 декември 2018[20]
  Младен Додич 19 декември 2018[21] 11 декември 2019
  Радослав Здравков 21 декември 2019 27 май 2020
  Иван Колев 27 май 2020 Класиране в Първа лига

Клубни капитаниРедактиране

Капитан Период
  Тодор Станчев
1930 – 1935
  Стою Недялков
1935 – 1949
  Стилиян Ангелов
1949
  Любомир Стамболиев
1950
  Трайчо Петков
1951
  Лазар Христов
1952 – 1956
  Костадин Благоев
1957
  Наум Савов
1958 – 1960
  Иван Димитров
1960 – 1965
  Апостол Чачевски
1965 – 1967
  Никола Котков
1967 – 1968
  Ивайло Георгиев
1971 – 1973
  Атанас Михайлов
1973 – 1981
  Йордан Стойков
1981 – 1983
  Георги Бонев
1983 – 1985
  Бойчо Величков
1985 – 1986
  Стойчо Стоев
1986 – 1989
  Павел Дочев
1989 – 1991
Капитан Период
  Кирил Метков
1991 – 1992
  Димитър Васев
1992 – 1993
  Александър Дудов
1993 – 1994
  Димитър Васев
1994 – 1999
  Георги Марков
1999 – 2000
  Антон Велков
2000 – 2001
  Дончо Донев
2001 – 2002
  Милен Радуканов
2002 – 2003
  Дончо Донев
2003 – 2005
  Малин Орачев
2005 – 2006
  Кристиян Добрев
2006 – 2013
  Маркиньош
2013 – 2014
  Александър Бранеков
2014 – 2015
  Калоян Караджинов
2015 – 2016
  Даниел Пеев
2016 – 2017
  Емил Виячки
2017 – 2018
  Том
2019 – 2020
  Марио Петков
2020 –

ИзточнициРедактиране

  1. ЖСК София – Железничарски спортен клуб, днешният Локомотив (София) lostbulgaria.com
  2. Локомотив (София) става на 90 години 24chasa.bg 1 септември 2019 г.
  3. Нови лица поеха Локо София gong.bg 9 юли 2015 г.
  4. Създадоха ФК Локомотив (София) 1929 АД blitz.bg 25 август 2015 г.
  5. Ремонтни дейности в спортен комплекс Локомотив
  6. ОФИЦИАЛНО: Завръщаме се у дома на стадион Локомотив
  7. Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
  8. Локо София остана без треньор www.sportni.bg, 22 ноември 2010 г.
  9. Гигов прие оставките на Тонев и Петков, Георги Марков е новият шеф gong.bg, 3 октомври 2011 г.
  10. Антон Велков е новият старши треньор на Локо Сф dariknews.bg, 4 октомври 2011 г.
  11. Промени в Локо Сф – Велков стана спортен директор, Кокала го сменя? donbalon.eu, 18 ноември 2012 г.
  12. Емил Велев е новият старши треньор на Локомотив (София) bnt.bg, 19 ноември 2012 г.
  13. След Кокала – Стефан Генов поема треньорския пост на Локомотив lokosf.info, 5 август 2013 г.
  14. Димитър Васев смени Стефан Генов като старши треньор на Локомотив lokosf.info, 22 април 2014 г.
  15. Валерий Дамянов застава начело на Локомотив lokosf.info, 10 август 2015 г.
  16. Ангел Колев е новият старши треньор на Локомотив lokosf.info, 5 юли 2016 г.
  17. Явор Вълчинов е новият старши треньор на ФК Локомотив lokosf.info, 20 декември 2016 г.
  18. Опитен сръбски специалист застава начело на Локомотив lokosf.info, 9 юни 2017 г.
  19. Иван Василев остава начело на Локомотив, Ангел Колев е старши треньор lokosf.info, 14 юни 2018 г.
  20. Локомотив се раздели с Ангел Колев, Бузукис и Кърстевски lokosf.info, 11 декември 2018 г.
  21. Младен Додич е новият-стар старши треньор на Локомотив lokosf.info, 19 декември 2018 г.

Външни препраткиРедактиране