Любомир Бобевски
Любомир Николов (Хаджиниколов) Хаджистоянов Бобевски е български поет и писател.[1] По негови стихове са композирани 95 войнишки маршови песни. Сътрудничи на многобройни вестници и списания на македонските българи.
| Любомир Бобевски | |
| български поет и писател | |
.JPG) Снимка на Любомир Бобевски. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 декември 1960 г.
|
| Любомир Бобевски в Общомедия | |
Биография
редактиране
Любомир Бобевски е роден на 9 ноември 1878 година в град Тетевен. Баща му хаджи Никола Бобевски е опълченец-поборник в Руско-турската война (1877 – 1878) и е награден с 11 ордена.[2]
Проявява литературни интереси още като ученик. През 1897 година е отпечатано първото му стихотворение „Басня“. Записва специалност филология в Софийския университет (1899). Сътрудничи на вестници и списания.
През 1899 – 1900 г. е редактор на вестник „Юнак“ и във всеки брой помества родолюбиви статии за Македония, дописки за положението на българското население, останало под турска власт. Още като студент публикува горещ призив - покана за митинг против дългото задържане на Борис Сарафов и другарите му в затвора. Арестуван е ден преди митинга, който все пак се състои, съпроводен с арести (в затвора при Любомир Бобевси попада и участвалият в митинга Симеон Радев).[3]
През 1900 година издава разказите си „След войната – война“, а през следващите години излизат стихосбирката „Детски рози“ и пътеписите „Пътуване пешком от София до Париж“.[2]
Темата за съдбата на Македония продължава да го вълнува и след 1912 година написва стотици стихотворения, изразяващи чувствата и настоенията на българския народ. По време на Междусъюзническата война пише стихотворението „Съюзници – разбойници“, което музиката на Иван Скордев превръща в песен. Тя изиграва, по думите на Кирил Христов Совичанов, през 1915 – 1918 година „паметна роля, като замести националния ни химн“. Друго стихотворение – „Едничък вик се чуй“ („Ний българи сме, с чест и слава днес кичим нашата държава“, вдъхновява Добри Христов да напише музиката.[3]
Мобилизиран е по време на Първата световна война. Поради недъг в ръката получава назначение „колар” в огнестрелния парк. След това е преведен във военната цензура, където се запознава се с маестро Георги Атанасов. Сприятеляват се и заедно създават творбата „Гергана”, поставена през 1917 г. Посещава литературно-историческата мисия на Северния и Южния фронт. [2]
Дългогодишен сътрудник на вестниците и списанията на македонските българи: „Реформи“, „Независима Македония“, „Илиндень“, „Македонска трибуна“ (излизащ в Америка), „Илюстрация Илиндень“ и други.[3]
Стихотворението му „Добруджански край“, с музиката на Александър Кръстев, се превръща в любима песен и марш на цяла България в продължение на 30 години – от 1914 г., когато е създаден, до 1944 г., когато е забранен.[4][5]
Почетен член на Вътрешната добруджанска революционна организация.
Умира на 18 декември 1960 година в София.[6]
Произведения
редактиране
- Либретото на операта на Г. Атанасов „Гергана“ (1917).
- текста на марша на българските авиатори – „Родни летци“,
- текста на химна „Съюзници – разбойници“,
- стихотворението „Героите на Дойран“, по което маестро Камен Луков създава Марш на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк. [2],
- текста на марша „О, Добруджански край“.
Издава стихосбирките:
- „Песни за Добруджа“ (1919),
- „Родни скрижали“ (1934),
- „Златен век“ (1943)
По негови стихове са композирани 95 войнишки маршови песни.[2]
През 1957 година книгите му „Възкресна нощ. Сценки“ (1925), „Епопеи“ (1927), „Под сянката на меча 1912 – 1917“ (1917), „Родино моя“ (1926), „Родни скрижали“ (1934), „Свобода или смърт“ (1932) и „Синът на героя-инвалид“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[7]
Паметник на марша „О, Добруджански край“ е открит в Каварна (2007). На мраморна разтворена книга е изписан текстът на добруджанския химн – на български и английски език.[8]
Източници
редактиране- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 155.
- ↑ а б в г д Елеонора Авджиева, За създателите на марша на 34-ти пехотен троянски полк, архивирано от оригинала.
- ↑ а б в Совичанов, Кирил Христов. Любомиръ Бобевски // Илюстрация Илиндень. Издание на Илинденската организация (XII). София, Октомврий 1940. с. 7.
- ↑ Недялкова, Даниела. За химна „О, Добруджански край!” – „песента на Свободата” // 24chasa.bg. 1 октомври 2012. Посетен на 2 ноември 2022.
- ↑ Совичанов, Кирил Христов. Любомиръ Бобевски // Илюстрация Илиндень. Издание на Илинденската организация (XII). София, Октомврий 1940. с. 8.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 427.
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 7.
- ↑ Песента „О, Добруджански край“ вече има паметник // dariknews.bg. 31 юли 2007.
Външни препратки
редактиране- „Валентин Бобевски: Царска сабя с диаманти пази рода ми“, интервю на Мариела Балева, pressadaily.bg, 10 март 2013 г.
- От и за Любомир Бобевски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България