Реформи (1899 – 1905)
Тази статия е за органа на ВМОК. За старозагорския вестник вижте Реформи (1921).
„Реформи“ с подзаглавие Орган на Върховния македонски комитет е български вестник, издаван в София от 1899 до 1905 година. Излиза всяка събота.
| „Реформи“ | |
 „Реформи“ от 1 септември 1899 година със статия от Димитър Ляпов, посветена на Екатерина Симидчиева | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | 9 януари 1899 година |
| Край | 19 ноември 1905 година |
| Цена | 15 стотинки, годишен абонамент 8 лева |
| Издател | Македоно-одринска организация |
| Главен редактор | Димитър Ляпов Владислав Ковачев |
| Език | български |
| Реформи в Общомедия | |
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 50 | 8 януари 1899 – 10 февруари 1900 |
| II | 1 – 50 | 17 февруари 1900 – 25 януари 1901 |
| III | 1 – 50 | 1 февруари 1901 – 18 януари 1902 |
| IV | 1 – 50 | 26 януари 1902 – 25 март 1903 |
| V | 1 – 50 | 2 април 1903 – 24 ноември 1903 |
| VI | 1 – 50 | 28 ноември 1903 – 13 ноември 1904 |
| VII | 1 – 48 | 20 ноември 1904 – 19 ноември 1905 |
От брой I 46 подзаглавието е променено на Орган на Върховния македоно-одрински комитет в съответствие с промяната на името на организацията на Седмия македоно-одрински конгрес. Редактор-основател първоначално е Димитър Ляпов, от I 15 - Владислав Ковачев, II 17 - Коста Шахов, от II 18 - Георги Влахов, от III 14 редактор не е означен, от IV 48 редактор е Илия Гологанов. Редактори са били и Антон Страшимиров и Никола Харлаков.
Печата се в печатницата на Янко С. Ковачев, както и в „Иван К. Цуцев“, „Иван П. Даскалов“, „Просвещение“ на И. С. Наумов, „К. Г. Чинков“, „Св. София“, „Придворна“ и „Либералний клуб“. Има заглавие на френски език, а в 1899 – 1900 година първата страница на вестника излиза на френски, но постепенно материалите на френски намаляват.[1]
„Реформи“ излиза в тираж от 8000 броя и се разпространява в цялата страна. Абонати на вестника има и в чужбина – от Москва и Кайро до Лондон и Сан Франциско.[2]
След разцеплението на ВМОК на Х конгрес на комитета, вестникът остава под контрола на крилото на генерал Иван Цончев, а от IV 27 крилото на Христо Станишев започва да издава вестник под същото „Реформи“, от който не са запазени броеве.[3] Вестникът на генерал Цончев е под редакцията на Илия Гологанов.[4] Вестникът на Станишев е под редакцията на Георги Влахов.[5] Той спира след Горноджумайското въстание, тъй като е упрекван в пречене на освободителното дело с агитацията си срещу въстание.[6][7]
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 199.
- ↑ Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 37.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 179.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 181.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 231 - 232.