Уикипедия

Българофобия

Българофобия или антибългаризъм, понякога българомразие, е враждебност или омраза към българщината като цяло, изразяваща се в различни форми.[2] Тя може да е насочена срещу българската държава, народ, език, култура или история.

Гръцка пощенска картичка с последните думи на Павлос Мелас: „Да не остане (жив) българин“. В Гърция Мелас е смятан за национален герой.
Битолският надпис на църквата „Св. Неделя“ (1863). Правени са опити за заличаване на думата „българите“ върху него. Подобни паметници са увреждани систематично в Северна Македония.[1]

ОпределениеРедактиране

Едно от определенията за българофобия е следното: „Българофобията е комплекс от психологически нагласи, изказвания и действия, изразяващи неприязън, враждебност и нетолерантност към българския народ, отделни негови представители и държавата България като цяло”.[3]

СъщностРедактиране

 
Васка Зойчева е шамаросана публично на 14 октомври 1912 година в Скопие от сръбския престолонаследник Александър I Караджорджевич, понеже на неговия въпрос „Каква си (по народност)?“, детето отговаря „Българка!“.

Българофобията е присъща най-вече за съседни народи, които са я вградили отчасти в своите национални идентичности, и от които тя се разпространява към Европа и света. Тя е продукт на новото време, периода на формирането на модерните нации, като е целенасочено насаждана в населението от съответните национални елити. Въпреки това корените ѝ могат да се проследят поне до 10-11 век, когато в резултат на разпространението на богомилството от България в останалата част на Европа, етнонимът „българин“ и негови производни стават обидни думи в редица западноевропейски езици.

Новогръцката фанариотска българофобия, срещу която въстава Паисий Хилендарски, е свързана с гръцката идея за дебелоглавите и упорити български селяни (хондрокефали), и необходимостта те да бъдат цивилизовани в лоното на елинизма и Цариградската патриаршия. Тя е и основата на западната българофобия, представата за България като панславистки проект и православен руски сателит, комбинирани с романтичната просвещенска представа за гръцкото антично величие – но в действителност дори руски панслависти, целящи пълното поглъщане на Балканите и славянските и родствените на славяните страни в Централна Европа от Русия са считали Тракия и Македония за български земи.[4] След като през 1870 година Църковната борба води до създаване на Българската екзархия, през 1872 година тя е анатемосана. Сръбската българофобия, основаваща се на претенциите на Сърбия за „Пиемонт“ на южните славяни и Начертанието на Гарашанин е срещу българите като нечисти славяни, татари и азиатци, без някога в Сърбия да е имало расова омраза към азиатските народи.

След като изненадващо на 6 септември 1885 г. се осъществява Съединението, и по-късно победата в Сръбско-българската война, което става с цената на противопоставяне на провокациите на руската дипломация, Петербург и руската пропаганда ще заговори за българите като за неблагодарни „татари“, „народ невежествен“ и „диво племе“. През военните и първи следвоенни години на Първата Световна война в страните на Антантата се разгръща политически мотивирана българофобия. Така гърци, сърби и румънци, съюзниците на Франция, са добре посрещнати в Париж през следвоенните години за разлика от дивите българи. Румънската българофобия, насочена срещу вредното „славянско влияние“ над потомците на „романизираните даки и римски колонисти“, които имали по начало по-висша римска култура. Тя е следствие на борбата на румънското национално възраждане и се базира на демодираната представа за водещата роля на Франция и романските народи в света.

Българофобията у съседните народи, най-вече гърци и сърби, се предопределя от техните национални каузи. И двете се дефинирани в условията на самостоятелно и независимо държавно формирование, както Мегали идеята, така и Начертанието, като постигането и на двете, вкл. и тяхното териториално покритие, минава през дебългаризацията на Българското землище южно от Стара Планина и западно от река Искър. Македонизмът от своя страна е издънка, по-скоро продължение, както на Начертанието (чрез сърбоманията), така и на Мегали идеята (чрез антиквизацията). Той е използван като алтернатива на неуспешната сръбска и гръцка пропаганди в Македония. Чрез македонизма, антибългаризмът е станал основополагащ национален идентификатор и легитимиращ, осмислящ признак на една нова нация – северномакедонската. Там битува и митът за жестоката „българска фашистка окупация“, но без в северномакедонското общество да съществува толкова негативно отношение към другите държави членки от Тристранният пакт, които също са участвали в окупацията на Вардарската бановина, като Италия и дори Германия.[5][6]

Пренебрегват се фактите, че в междувоенна Югославия местното славянско население е било подлагано на насилствена сърбизация, докато по това време Македонската имиграция в България е била свръхпредставена в политическият, общественият, научният, военният и културният елит на страната. През това време сърбите строят между границата на Вардарската Бановина и България заграждения с телени мрежи, вълчи ями и картечни бункери. Даже един от "доводите" българското военновременно управление на Вардарска Македония през Втората световна да бъде обявено за "фашистка окупация" е отнемането на заграбените от сръбските колонисти в областта обработваеми земи, принадлежали преди това на местните жители.[7] България се обвинява и в "поголовно унищожение" на сръбски културно-исторически паметници.[8] "Противобългарски" мотиви са били приписвани и на български възрожденци от Македония, приключили живота си преди началото на Църковната борба.[9] По същото време още по Титово време се възстановяват паметниците на падналите във Вардарска Македония сръбски войници, борели се за сърбизирането й.[10] В последните няколко десетилетия по примера на "македонската нация" се правят опити за създаването на "помашка" в гръцката част на Родопите,[11] и на "шопска" в Западните покрайнини[12][13][14] и Северозападна България.[15] Стига се и до твърдения, че българската нация е "изкуствено създадена" от Русия.

След края на Студената война и присъединяването на България към НАТО и ЕС в Русия българите са обявявени за „братушки-предатели“, като се отприщват потиснатите травми от участието на България в Първата Световна война на страната на Централните сили и членството ѝ в Тристранният пакт през Втората Световна война. Започва да се отрича и културно-духовният принос на Средновековна България за развитието на Руските държава и народ, което се приписва отчасти или изцяло на Сърбия и дори на Северна Македония.[16] България се изключва като цяло от Православната цивилизация и се подкрепят македонистките териториални претенции.[17] Предлага се дори подялбата на България между Сърбия, Турция и Русия.[18]

Съвременни очертания на проблемаРедактиране

Анализът на публичното говорене и политическата реторика в Република Северна Македония през 2021 г. показва, че българофобията е една от водещите тенденции в обществения дискурс. Враждебността относно България и българите в този публичен разговор се проявява по няколко начина:

  • Етноцентризъм и чувство за превъзходство, което в някои случаи ескалира до отношение към българите като подчовеци (от немски Untermensch).
  • Дискриминационно отношение в публичната сфера, медиите и социалните мрежи.
  • Враждебност и език на омразата спрямо българския народ, българската държава и гражданите на Република Северна Македония с българска идентичност.
  • Подигравки и сарказъм.
  • Тролене в социалните мрежи.[19]

БележкиРедактиране

  1. ↑ В църкви от битолската епархия изтриват надписи за българите Архив на оригинала от 2013-09-21 в Wayback Machine.. Actualno.com, 27 февруари 2009 г.
  2. ↑ Лилия Манолова, Съвременна езикова култура, Парадигма, 2002, ISBN 954-9536-57-2, стр. 123.
  3. ↑ https://www.researchgate.net/publication/369328057_Blgarofobiata_v_Severna_Makedonia_Analiz_na_obsestvenia_diskurs_prez_2021_godina
  4. ↑ С. Ф. Шарапов.:Через полвека:16.Судьбы Австрии и славянства
  5. ↑ Захариевa: Бугарите не биле фашистички окупатори. Тогаш на 13 ноември партизаните го ослободиле или го окупирале Скопје од Бугарите?
  6. ↑ ДЕНЕШНИОТ СВЕТ Е СПРЕМЕН ЗА ЗОМБИРАЊЕ
  7. ↑ Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 - 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 190
  8. ↑ Милен Михов, Политика в историята! Новата българска история и македонската историография 1944 - 2005 г., Велико Търново, 2006, стр. 187, 190
  9. ↑ Коста Църнушанов: "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", София, 1992, стр. 429
  10. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 444 - 445.
  11. ↑ Гръцки номера по сръбски образец
  12. ↑ ДОБРОНАМЕРЕНОСТ СРЕЩУ КАКВО
  13. ↑ Попис становништва 2011. године: Национална припадност
  14. ↑ "Шопски език" и българският политически нихилизъм
  15. ↑ Експерт пред Lupa.bg: Американски, сръбски и руски агенти работят у нас за Северна Македония
  16. ↑ „Наша вера – православная“. Многострадальная Сербия – древняя православная земля. (ВИДЕО)
  17. ↑ Война за трубу: почему русские должны помочь Македонии
  18. ↑ Нельзя повторить “Болгарскую ошибку” товарища Сталина
  19. ↑ https://www.researchgate.net/publication/369328057_Blgarofobiata_v_Severna_Makedonia_Analiz_na_obsestvenia_diskurs_prez_2021_godina

Вижте същоРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българофобия&oldid=11801700“.