Лясково (област Смолян)
Тази статия е за село Лясково в област Смолян. За други села с това име вижте Лясково.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Лясково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.
| Лясково | |
 Изглед към Лясково от местността „Бърце“ | |
  Лясково  Лясково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 545 души[1] (15 март 2024 г.) 9,66 души/km² |
| Землище | 56,505 km² |
| Надм. височина | 1109 m |
| Пощ. код | 4818 |
| Тел. код | 03044 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 44848 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Девин Здравко Иванов (БСП – Обединена левица, ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Асен Диев (БСП - ДПС; 2023) |
| Адрес кметство | |
| с. Лясково, обш. Девин, обл. Смолян | |
| Лясково в Общомедия | |
География
редактиране
История
редактиранеСпоред османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Лясково и Настан е общо 17.[2]
През 1872 година в селото има 80 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 790 души, през 1946 – 1049 души, а през 1965 – 1252 души.[3][4]
Безспорно Лясково е било старо селище с вековни традиции. Почти всички от жителите му са запазили българските си имена, които са приели по време на многократно проведените „Възродителни процеси“.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ покрайнините на село Лясково се намират 2 забележителности – скалата „Астанета“ и скален масив „Глухите камъни“ за които се разказва в местни легенди свързани с османската власт.
Редовни събития
редактиранеТрадиционен селски събор се провежда на 8 август. С тенденция изместване последната седмица на месец Август.
Външни препратки
редактиране- Село Лясково Архив на оригинала от 2010-09-04 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Грозданова, Елена. Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 24.
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 269.
