Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Девин.

Община Девин се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Девин (община)
Map of Devin municipality (Smolyan Province).png
Общи данни
Област Област Смолян
Площ 573.68 km²
Население 12 097 души
Адм. център Девин
Брой селища 16
Сайт www.devin.bg
Управление
Кмет Здравко Иванов
(БСП, ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (8)
   Обединени за общината (4)
   ДПС (3)
   Обединени за Девин и Общината (2)
Bulgaria Devin Municipality geographic map bg.svg

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината се намира в западната и северозападната част на област Смолян. С площта си от 573,684 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 17,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е средно и високо планински и се простира в централната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат участъци от шест орографски единици, съставни части на Западните Родопи.

На изток от дълбоката, каньоновидна долина на река Въча до границата с община Чепеларе, на юг до долината на Широколъшка река и на север до границата с Област Пловдив територията на общината се заема от западните и югозападните части на мощния западнородопски рид Чернатица. По границите с общините Чепеларе и Родопи от юг на север са подредени неговите първенци – върховете Голям Персенк 2094,5 m (най-високата точка на общината), Малък Персенк 2073,9 m, Модър 1991,9 m и др.

Южно от рида Чернатица, между дълбоките долини на реките Въча на северозапад, Широколъшка река на север и Мугленска река на югозапад на територията на община Девин се простират северозападните ниски части на най-високия родопски рид Мурсалица Неговата най-висока точка в пределите на общината е връх Кърмилята 1818,2 m, разположен югозападно от заличената махала Катранци.

Районът на югозапад от рида Мурсалица, между каньоновидните долини на реките Мугленска на североизток и Чаирдере на югозапад се заема от рида Чамлия. Той се простира от югоизток на северозапад, като най-високите му части са на границата с Гърция и тук се издига Средния връх (Делибабка) 1949,7 m.

Най-южните райони на община Девин, землищата на селата Триград и Кестен се заемат от крайните югоизточни части на най-дългия западнородопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. На 1,5 km северозападно от село Триград, на границата с община Борино се издига най-високата му точка – връх Дурдаш 1692,7 m.

Между река Въча на юг и изток и левият ѝ приток Девинска река на север на територията на община Девин се простират най-източните части на Девинска планина с връх Хамамбунар 1686,1 m, разположен на 3 km северозападно от село Грохотно, на границата с община Борино.

Северозападната четвъртина на община Девин, между долините на реките Въча на изток и Девинска река на юг се заема от югоизточните части на Баташка планина. Максималната ѝ височина в пределите на общината е връх Исинчал 1559,9 m, намиращ се на около 1 km северозападно от ДГС „Балакли“.

Минималната височина на община Девин от 538,7 m н.в. е котата преливник на язовир Въча.

ВодиРедактиране

През средата на община Девин, от юг на север, в много дълбока, каньоновидна долина, с малки долинни разширения при селата Тешел, Грохотно и Михалково и град Девин протича с горното и част от средното си течение втората по големина родопска река – Въча. Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) при село Тешел. За нейно начало се приема Буйновска река, която води началото си от община Борино. След образуването си река Въча тече в североизточна посока между Девинска планина на северозапад и рида Мурсалица на югоизток в дълбока долина. При град Девин тя образува малко долинно разширение, завива на север и навлиза в първия от трите изградени по течението ѝ язовири – Цанков камък. Преди село Михалково реката изтича от язовира, минава през селото, след което навлиза във втория, най-голям по течението ѝ язовир – Въча. След изтичането си от него напуска пределите на общината.

На територията на община Девин река Въча получава четирите си най-големи притока. При село Тешел се влива дясната съставяща я река Чаирдере (21 km), която изцяло протича през общината. Тя води началото си от северното подножие на Средния връх (Делибабка) в рида Чамлия и тече на северозапад в дълбока, на места каньоновидна долина, като служи за граница между рида Чамлия на североизток и Велийшко-Виденишкия дял на югозапад. Нейни основни са: Триградска река (ляв) и Мугленска река (27 km, десен). Мугленска река протича през общината с долното си течение в много дълбока каньоновидна долина между ридовете Чамлия на югозапад и Мурсалица на североизток.

На около 2 km преди град Девин отдясно в река Въча се влива Широколъшка река, която води началото си от община Смолян, а в община Девин преминава долното ѝ течение в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение реката е граница между мощните родопски ридове Мурсалица на юг и Чернатица на север.

Източно от град Девин река Въча получава отляво най-големия си приток – Девинска река (Дамлъдере). Тя протича през общината с най-долното си течение в много дълбока и непроходима каньоновидна долина и служи за граница между Баташка планина на север и Девинска планина на юг.

В най-долната част на язовир Цанков камък, преди преградната му стена, отляво във Въча се влива последният ѝ голям приток – река Гашня. Тя протича през общината с долното и част от средното си течение в дълбока и гориста долина през югоизточните части на Баташка планина.

Освен тези четири големи притока на територията на община Девин река Въча получава още множество други притоци, по-големи от които са: Лясковска река (десен, влива се преди село Михалково) и Чурековска река (десен, влива се в село Михалково).

КлиматРедактиране

Община Девин попада в планинската климатична област. Сравнително голямата надморска височина, силно пресеченият релеф и най-вече високо издигащото се на юг главно морфохидрографско бѝло не позволява проникването на средиземноморското климатично влияние.

Климатът се характеризира с по-ниски температури, малка годишна амплитуда и по-изобилни валежи. Средните годишни температури се движат от 4 °С за най-високите части на района до 8 °С за землищата от по-ниския регион. Най-ниските измерени температури са от -18 до -20 °С, а най-високите от 30 до 32 °С, годишните валежи варират от 650 mm до 800 mm. За тях е характерно, че се изменя общият им годишен ход, което се изразява в увеличаване на зимните валежи, които по високите места падат по-рано и снеговалежите се задържат до средата на пролетта. Тук есента е по-топла от пролетта, а максималните температури закъсняват и вместо през юни настъпват през юли и август. Такова закъснение показват и минималните температури, които вместо през януари постъпват през февруари.

Силно нарязания релеф, малките вътрешно планински котловинки и отворената на север долина на река Въча оказват съществено влияние върху характера на ветровете. В повечето случаи преобладава тихо време. Ветрове и то сравнително силни се наблюдават през декември, януари и февруари, когато са придружени със силни снежни виелици, които са причина за образуване на снежни преспи. Често пъти се проявява така нареченият „бял вятър“ с фьонов характер, който затопля времето и предизвиква интензивно снеготопене. Духат предимно югозападни ветрове, които под влиянието на силно пресеченият релеф търпят съществени изменения.

Интересни са наблюденията върху валежите, които се изменят в зависимост от надморската височина. Средногодишните валежи в най-ниските части са с около 272 mm, по-малко отколкото в по-високите части. Това се дължи на голямата разлика в надморската височина и на така наречената валежна сянка. Максимумът на валежите е през май и юни, а минимумът през септември. Средната дата на първия снеговалеж в град Девин е на 29 ноември, а крайната дата на снегозадържането е 18 април. Най-много снеговалежи има през декември, януари и февруари в зависимост от което е и дебелината на снежната покривка, съответно за декември 2,8 cm, за януари – 4,2 cm и за февруари – 3 cm. С увеличаване на надморската височина се увеличават снеговалежите и продължителността на снегозадържането.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 13 013 100,00
Българи 8961 68,86
Турци 1580 12,14
Цигани 104 0,80
Други 61 0,47
Не се самоопределят 195 1,50
Не отговорили 2 112 16,23

Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране

Община Девин
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 9404 12029 14696 15986 16364 17067 16575 15010 13013
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени местаРедактиране

Общината има 16 населени места с общо население от 13 013 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Девин, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Беден 425 45,762 Лясково 820 56,505 Лесково
Брезе 467 32,872 Михалково 306 32,700
Водни пад 2 - Дюшук дере, в з-щето на с. Триград Осиково 338 43,107
Грохотно 937 22,373 Грахотна Селча 662 23,678
Гьоврен 905 29,293 Стоманево 184 15,820 Чиликли
Девин 7060 134,832 Селиме, Дьовлен, Здравец Тешел 5 - в з-щето на с. Гьоврен
Жребево 97 - Айгър деле, в з-щето на с. Триград Триград 662 77,993
Кестен 95 26,956 Кестенджик Чуруково 48 31,793
ОБЩО 13013 573,684 3 населени места са без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • през 1912 г. – преименуван е гр. Селиме на гр. Дьовлен без административен акт;
  • през 1926 г. – преименуван е гр. Дьовлен на гр. Здравец без административен акт;
  • през 1927 г. – възстановено е старото име на гр. Здравец на гр. Дьовлен без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Дюшук дере на м. Водни пад;
– преименува гр. Дьовлен на гр. Девин;
– преименува м. Айгър дере на м. Жребево;
– преименува м. Катран чукар на м. Катранци;
– преименува с. Кестенджик на с. Кестен;
– преименува с. Чиликли на с. Стоманево;
  • указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава н.м. Тешел за отделно населено място – с. Тешел;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Лесково на с. Лясково без административен акт;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Грахотна на с. Грохотно;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Настан и го присъединява като квартал на гр. Девин;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Катранци и я присъединява като квартал на гр. Девин;
– заличава с. Петвар и го присъединява като квартал на м. Чуруково;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Михалково и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Девин;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Настан от гр. Девин и го възстановява като отделно населено място – с. Настан;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш.МС № 115/обн. 25.03.1998 г. – отново заличава с. Настан и го присъединява като квартал на гр. Девин;

ТранспортРедактиране

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 68,8 km:

Топографска картаРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране