Ляшница
Ляшница е бивше село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград.
| Ляшница | |
| — бивше село — | |
  Ляшница  Ляшница | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Петрич |
География редактиране
Ляшница се е намирало в Петричкото поле в северното подножието на Беласица, югозападно от град Петрич. Днес представлява местност в землището на града, разположена от дясната страна на наносния конус на Ляшничката река.
История редактиране
Ляшница има богата древна история. На площ около 200 декара личат очертанията на няколко разрушени постройки. По терена се намира голямо количество обикновена и художествена керамика от XIII–XIV и XV–XVIII век. Тук е намерен и част от надпис на български език, изписан върху фрагмент от тухла. От района на селището произхожда колективна находка от 351 медни византийски монети.[1]
Селището се споменава в османски данъчен регистър от 1570 под името Лешница и се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 70 християнски и 4 мюсюлмански домакинства. То влиза в зиамета на Ахмед Челеби ефенди – бивш дефтердар на имотите на Диарбекир и мютеферик в султанския двор и плаща данъци в размер на 15 615 акчета. Тук има манастир „Свети Никола“, който плаща 100 акчета данък за пшеница, смесено жито и шира.[2]
В края на XIX век Ляшница е село в Петричка кааза на Османската империя.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ляшница, село, една част от което е чифлик на същия Хусни бей. Сградено е в полето до подножието на Беласица; намира се на ЮЗ от Петрич 3/4 от часа. Земледелци, въгляри; обработват и малко коприна. Къщи 60, българе, разпръснати на значително разстояние една от друга.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 100 турци.[4]
Вижте също редактиране
- Лешница – пояснителна страница
Бележки редактиране
- ↑ Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век, София, 2002, стр. 120.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.606 – 608.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.