Магарешките атентати са поредица от терористични актове, извършени през 1911 год. - 1912 год. от дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с цел да привлекат международно внимание към искането за автономия на Македония, по онова време провинция на Османската империя.

Магарешки атентати
Част от Македонски въпрос
МястоЩип, Кочани, Дойран
Време1911 - 1912 г.
Смъртни случаи53
Ранени292
ИзвършителВътрешна македоно-одринска революционна организация
Тодор Александров

Името си получават от това, че за извършването им са използвани магарета, натоварени с експлозиви. Главните организатори на атентатите са Тодор Александров, велешкият войвода Владимир Сланков и кумановският Кръстю Лазаров и са устроени от Христо Симеонов.[1] Те обучават групи от по 4 души за извършването на действията.

Преди Магарешките атентати през октомври 1911 година са взривени 7 бомби на 2 жп гари, 2 жп линии и 3 околийски управления – в Кичево, Крушево и Големо Коняри.

Атентати редактиране

Щип редактиране

Първият акт е извършен на 21 ноември 1911 година в Щип. Взривът става при кантарджийницата, макар че първоначалната цел е конакът, но магарето не спира там. Убит е турчин, ранени са 26 души. Взривът предизвиква нападение на мюсюлманите над българите, при което са убити 20 души и са ранени около 300 българи. Това клане става известно като Клането в Щип. Въпреки че България протестира остро, не е постигната целта да се предизвика война между Османската империя и Царство България.

Кочани редактиране

Последва друг атентат, този път на 19 юли 1912 година в Кочани. При взрива са убити 24 души (повечето българи). Минути по-късно следва втори взрив, при който няма ранени. Тези взривове отприщват истинско кръвопролитие, продължило 7 часа, след като редовна войска и башибозук навлизат в града. Последвалата анкетна комисия установява, че са убити 21 българи, а са ранени над 221 други. Според ВМОРО жертвите са съответно 39 убити, а 220 са ранени. Извършителят е Коце Антов.

Дойран редактиране

На 28 август 1912 година в Дойран Борис Демирджиев извършва следващия атентат. Той оставя магарето си натоварено с чувал, в който има бомба със закъснител. Тя избухва точно в 9 сутринта, като убива 13 души, а ранява 46 други. Всичките жертви са турци, а от ранените 4 са българи. В България вестник „Утро“ съобщава за атентата. Във вестника се цитира анонимен ръководител на ВМОРО, който твърди че е дело на младотурците, които искат да компрометират правителството в Истанбул[2].

Отзвук редактиране

След взривовете македонските братства в България организират протест в София, на който се отзовават над 20 хил. души. След това подобни протести се организират и в провинцията[3].

Бележки редактиране