Ан дьо Стал, с рождено име Ан Луиз Жермен дьо Стал(на френски: Anne Louise Germaine de Staël,), известна просто като мадам дьо Стал, е именита писателка от френски и швейцарски произход, представителка на либералното течение във френския романтизъм и отявлен опонент на Наполеон.

Ан дьо Стал
Anne Louise Germaine de Staël
френска писателка
Родена
Починала
14 юли 1817 г. (51 г.)
ПогребанаШвейцария
Националност Франция
Работилаписател
Литература
Жанровероман, есе
ТечениеРомантизъм
Известни творбиДелфин (1802)
За Германия (1810)
Семейство
БащаЖак Некер
СъпругЕрик Магнус дьо Стал-Холщайн (бр. 1786 – 1802, до смъртта му)
Албер Жан Мишел де Рока (1811 – 1817, до смъртта на Дьо Стал)
ПартньорБенжамен Констан
Шарл Морис дьо Талейран
Подпис
Уебсайт
Ан дьо Стал в Общомедия

Тя е дъщеря на Жак Некер – френски финансист и министър на Луи XVI (1732 – 1804) и швейцарката Сюзан Кюршо. Омъжва се за Ерик Магнус, барон дьо Стал-Холщайн, посланик на Швеция в Париж.

В началото на Революцията създава известен литературен салон в Париж, където се събират политици, писатели и учени. По-късно мадам дьо Стал емигрира в Швейцария, където през 1794 г. се запознава с политика Бенжамен Констан дьо Рьобек (1767 – 1830). Двамата пътуват заедно из цяла Европа. Завръща се във Франция едва след падането на Наполеон, който я обрича на изгнание заради политическите ѝ пристрастия.

Авторка е на романите„Делфин“ (1802), „Корин“ (1807) и на трудовете „За влиянието на страстите върху индивидите и нациите“ (1796), „За литературата, разглеждана във взаимоотношенията ѝ с обществените институции“ (1800), „За Германия“ (1810).

Библиография

редактиране
 
Delphine, par Madame de Staël, издание от 1803 г. в няколко тома.
  • Journal de Jeunesse, 1785.
  • Sophie ou les sentiments secrets (pièce en trois actes et en vers), 1786 (публикувано през 1790).
  • Jane Gray (tragédie en cinq actes et en vers), 1787 (публикувано през 1790).
  • Lettres sur les ouvrages et le caractère de J.-J. Rousseau, 1788 (rééd. augmentée en 1789).
  • Éloge de M. de Guibert.
  • À quels signes peut-on reconnaître quelle est l'opinion de la majorité de la nation?
  • Réflexions sur le procès de la Reine, 1793.
  • Zulma: fragment d'un ouvrage, 1794.
  • Réflexions sur la paix adressées à M. Pitt et aux Français, 1795.
  • Réflexions sur la paix intérieure.
  • Recueil de morceaux détachés (comprenant: Épître au malheur ou Adèle et Édouard, Essai sur les fictions et trois nouvelles: Mirza ou lettre d'un voyageur, Adélaïde et Théodore et Histoire de Pauline), 1795.
  • De l'influence des passions sur le bonheur des individus et des nations, 1796.
  • Des circonstances actuelles qui peuvent terminer la Révolution et des principes qui doivent fonder la République en France.
  • De la littérature considérée dans ses rapports avec les institutions sociales, 1800.
  • Delphine, 1802.
  • Épîtres sur Naples.
  • Corinne ou l'Italie, 1807.
  • Agar dans le désert.
  • Geneviève de Brabant.
  • La Sunamite.
  • Le Capitaine Kernadec ou sept années en un jour (comédie en deux actes et en prose).
  • La signora Fantastici.
  • Le Mannequin, comédie.
  • Sapho, 1811.
  • De l'Allemagne, publié à Londres en 1813 et à Paris en 1814 (pourtant le livre était déjà prêt en 1810 mais a eu ses épreuves détruites par ordre de Napoléon).
  • Réflexions sur le suicide, 1813.
  • De l'esprit des traductions.
  • Considérations sur les principaux événements de la Révolution française, depuis son origine jusques et compris le 8 juillet 1815, 1818 (посмъртно издание).
  • Œuvres complètes de Mme la Bonne de Staël, publiées par son fils, précédées d'une notice sur le caractère et les écrits de Mme de Staël, par Mme Necker de Saussure, 1820 – 1821.
  • Dix années d'exil, 1821 (посмъртно издание)
    Десет години в изгнание. Превод от френски език Албена Стамболова. София: Златорогъ, 1992, 168 с.

Външни препратки

редактиране