Маджура или Манджура е историческо село в Източна Тракия, Турция, околия Малък Самоков, Вилает Лозенград, съществувало до 1913 година.

Маджура
Турция
41.9681° с. ш. 27.9° и. д.
Маджура
Мармара
41.9681° с. ш. 27.9° и. д.
Маджура
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина50 m
Население0 души

География

редактиране

Селото е било разположено по поречието на река Резвая (около 17 км от устието) в Странджа, на 4 километра западно от село Блаца.

В XIX век Маджура е българско село във Василиковска каза на Османската империя. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Маджура силно пострадва. Всичките 120 къщи са изгорени.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 121 български семейства или 474 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Маджура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Населението на Маджура се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

редактиране
Родени в Маджура

Външни препратки

редактиране
  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  4. а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 21.