Маджура
Маджура е историческо село в Източна Тракия, Турция, Околия Малък Самоков, Вилает Лозенград, съществувало до 1913 г.
| Маджура | |
|---|---|
  Маджура  Маджура |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 0 души |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е било разположено по поречието на река Резвая (около 17 км от устието) в Странджа, на 4 километра от село Блаца.
ИсторияРедактиране
В 19 век Маджура е българско село във Василиковска каза на Османската империя. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Маджура силно пострадва. Всичките 120 къщи са изгорени[1].
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 121 български семейства или 474 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Маджура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Населението на Маджура се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Маджура
Ненчо Кротков (1870-1966), български революционер, деец на ВМОРО- Стоян Калудов, български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Василев Деликостадинов (1860-1936), български духовник и революционер, служил в църквата Свети Илия в родното си село[4]
Външни препраткиРедактиране
- "Из черноморските склонове на Странджа", Цариград, 17 август 1911 година в "Библиотека Струмски"
БележкиРедактиране
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 861.
- ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 21.