Македонска династия

Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс. Неин основател е Василий I Македонец (867 – 886).

Ранните императори от династията стабилизират страната, като тя достига своя разцвет. Византия успява да християнизира България и Русия, създадена е старобългарската азбука, но след 1025 г. (смъртта на Василий II Българоубиец) се забелязва упадък, довел и до конфликт с римския папа, изразил се във източно-западната „велика“ схизма.

Въпреки схизмата между източната и западната църква от средата на XI век, папството откликва на призива на Комнините след злополучната битка при Манцикерт, и така на Клермонския събор се слага началото на кръстоносната кампания за освобождение на Божи Гроб и Светите земи от неверниците.

Представители

• Василий I Македонец /867 – 886/
• Лъв VI Философ /886 – 912/
• Александър /912 – 913/
• Константин VII Порфирогенет /913 – 959/
• Роман I Лакапин /919 – 944/
• Роман II /959 – 963/
• Никифор II Фока /963 – 969/
• Йоан I Цимиски /969 – 976/
• Василий II Българоубиец /976 – 1025/
• Константин VIII /1025 – 1028/
• Роман III Аргир /1028 – 1034/
• Михаил IV Пафлагон /1034 – 1041/
• Михаил V Калафат /1041 – 1042/
• Зоя (императрица) за един месец през 1042 г. преди третия си брак с Константин IX Мономах
• Константин IX Мономах /1042 – 1054/
• Теодора /1054 – 1056/