Роман II (Византийска империя)

византийски император
(пренасочване от Роман II)

Роман II (на гръцки: Ρωμανός Β΄; * 938; † 963) е византийски император (василевс), управлявал Византия от 9 ноември 959 до смъртта си на 15 март 963.

Роман II
Ρωμανός Β΄
византийски император
Constantine VII and Romanos II solidus.jpg
Роден
Починал
Управление
Период 9 ноември 959 – 15 март 963
Предшественик Константин VII
Наследник Василий II
Константин VIII
Семейство
Род Македонска династия
Баща Константин VII Багренородни
Майка Елена Лакапина
Братя/сестри Теодора Порфирогенита
Съпруга Анастасо-Теофано (956 – 963)
Деца Анна Порфирогенита
Василий ІІ Българоубиец
Константин VIII
Роман II в Общомедия

Произход и женитбиРедактиране

Син е на Константин VII и Елена Лакапина, дъщерята на Роман I. Баща му рано го жени за Берта (927/930 – 949 г.), дъщерята на прованския крал Хуго Арлски, но след смъртта ѝ през 949 г., се съгласява на брака на Роман с Анастасо, дъщеря на ханджия, станала през 956 г. царска снаха под името Теофано.

ИмператорРедактиране

Роман II наследява баща си Константин VII след като той умира. Имало слухове, че Константин VII е бил отровен.

По-голямата част от времето си Роман прекарва в развлечения. Голямо влияние по време на неговото управление имал евнуха Йосиф Вринга, както и съпругата му, амбициозната императрица Анастасо-Теофано. Въпреки че рядко се интересувал от управлението, Роман II в общи линии продължава успешно политиката на баща си, благодарение на неговите опитни съветници. През 961 – 2 г. е отблъснато нахлуване на маджарите на Балканския полуостров. Продължават мирните отношения с България и Киевска Рус.

По време на краткото му управление, военачалникът и бъдещ император Никифор Фока завладява остров Крит (961 г.). Там е ликвидиран Критския емират, чиито пиратски набези периодично са безпокояли егейското крайбрежие на империята от близо един век. В мащабната експедиция участва многочислен ромейски флот от 100 дромона, 200 хеландии и 50 хилядна армия. Пленените араби са доведени в столицата и разпратени да работят в селското стопанство.

След като завзема Крит, Никифор Фока се отправя към Киликия, владение на емира Саиф Ал Даулах. През декември 962 г. Никифор превзема и столицата му, Халеб (Алепо), където завзема хазната му. Арабите са принудени да отстъпят на византийците крайбрежието на Сирия. Тези победи повдигат духа и самочувствието на ромейската армия и дават начало на нов военно-политически възход за империята.

На 15 март 963 г. Роман II умира в Констанинопол. Слуховете, че е отровен от жена си, може би са недостоверни. Наследен е от двамата си малолетни сина Василий II и Константин VIII. След няколко месеца императрицата се омъжва за успешния военачалник Никифор Фока, който с подкрепата на армията е обявен за съимператор под името Никифор II. Теофано и Роман II имат и една дъщеря, Анна Порфирогенита, родена малко след смъртта му.


 
Смъртта на Роман II

БележкиРедактиране


Външни препраткиРедактиране

Константин VII Багренородни император на Византийската империя (959 – 963) Никифор II Фока