Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс. Неин основател е Василий I Македонец (867 – 886).

Ранните императори от династията стабилизират страната, като тя достига своя разцвет. Византия успява да християнизира България и Русия, създадена е старобългарската азбука, но след 1025 г. (смъртта на Василий II Българоубиец) се забелязва упадък, довел и до конфликт с римския папа, изразил се във източно-западната „велика“ схизма.

Въпреки схизмата между източната и западната църква от средата на XI век, папството откликва на призива на Комнините след злополучната битка при Манцикерт, и така на Клермонския събор се слага началото на кръстоносната кампания за освобождение на Божи Гроб и Светите земи от неверниците.

Представители редактиране