Максимилиян Киров
Максимилиян Лазаров Киров е български художник и изкуствовед, работи основно в областта на художествената критика. Третира актуални теми и проблеми на живописта, графиката, илюстрацията и плаката. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската художествена галерия „Витоша“.
| Максимилиян Киров | |
| български изкуствовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Институт за изкуствознание към БАН |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Н. Павлович“ |
| Учители | проф. Александър Поплилов |
| Направление | плакат |
Биография редактиране
През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. Александър Поплилов в специалност „Плакат“ в ВИИИ „Николай Павлович“. През 1959 г. специализира в Париж история на изобразителното изкуство.
След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. След спечелен конкурс през 1961 г. става научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН. През 1977 г. Киров става кандидат на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към Министерството на културата.[1]
Сътрудничи на периодичния печат с карикатури, илюстрации и рисунки от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като Иван Георгиев – Рембранд и Борис Стефчев.[2]
Библиография редактиране
Автор е на множество публикации, сред които:
- 1967 – „Никола Терзиев“ (монографичен албум),
- 1967 – „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
- 1967 – „Изкуство и народ“,
- 1967 – „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
- 1972 – „Изобразително и приложно изкуство“,
- 1986 – „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с Христо Стефанов),
- 2001 – „Иван Блажев“ (монографичен албум).
Признание и награди редактиране
През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на Съюза на българските художници. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на Николай Райнов.[3]
Източници редактиране
- ↑ „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003 г.
- ↑ „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.