Христо Стефанов (художник)

Христо Христев Стефанов е български художник.

Христо Стефанов
Роден
Починал
Националност България
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Ненко Балкански, проф. Панайот Панайотов
Направлениеживопис, стенопис, илюстрация
СъпругаМария Стефанова

Биография

редактиране

Роден е на 15 февруари 1931 г. в Бургас в семейството на актьорите Стефан Христов и Елена Йорданова-Гринберг. Родителите се установяват в Пловдив през 1935 г. и Христо постъпва в италианското училище „Виторио Алфиери“ в града през 1938 г.

Учи при проф. Ненко Балкански и проф. Панайот Панайотов. Завършва живопис през 1956 във ВИИИ „Николай Павлович“. От 1961 е член на Съюза на българските художници (СБХ).

Още от най-ранно детство животът на художника е свързан с Пловдив. Атмосферата и личностите на града са повлияли както светогледа му, така и много от темите в неговото творчество. Той е един от майсторите на знаменитата в края на 60-те и 70-те „пловдивска петорка“ заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Енчо Пиронков.

От 1985 г. е генерален директор на Държавно обединение „Изобразително изкуство“.

Христо Стефанов е съпруг на актрисата Мария Стефанова, с която са заедно от 1964 г. Той има две дъщери – от първия му брак е Морена Стефанова, която е историк, археолог и куратор, а от втория с Мария Стефанова – Елена Стефанова, която е художник като баща си.

Умира на 21 декември 2013 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]

Творчество

редактиране

Христо Стефанов работи в областта на изящните изкуства, живопис, стенни монументални изкуства, кино и театрална сценография. Автор е на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи. Форматите му са от монументални до миниатюри.

Участва редовно в общите художествени изложби на СБХ от 1958 г. и в представителни изложби в чужбина. Излага свои живописни платна в Полша, Франция, Испания, Виена, Португалия, Корея (Сеул), Русия (Москва), Югославия, Молдова, Украйна, Турция, Чехия.

Създава множество живописни табла, сред които забележителните „Закуска в стария град“, „Реквием“, „Спомен“, „Портрет на Златю Бояджиев, „Портрет на Любен Тенев“, „Портрет на Добрин Петков, „Портрет на Дечко Узунов, Мария или сцената“, „Опит за полет“, „Вечеря в стария град“.

Автор е на повече от 40 монументални стенни творби, най-често за обществени сгради в столицата, страната и чужбина, по-важните от които са:

Христо Стефанов е сценограф на редица театрални и оперни представления по творби на Димитър Талев, Недялко Йорданов, Георги Джагаров, Васил Друмев, Молиер, Шекспир, Пучини и други.

Негова е сценографията към нашумелите в миналото спектакли на режисьора Христо Христов – Преспанските камбани и Железният светилник (1965, театъра в Пловдив), както и на Хамлет (1967, театъра във Варна реж. Николай Георгиев), „Тази малка земя“ от Георги Джагаров (1976, театъра в Пловдив).

Той е художник-постановчик на филмите Иконостасът (1969) и Наковалня или чук (1973).

Награди и отличия

редактиране

Христо Стефанов е носител на множество български и чуждестранни награди за живопис, монументални изкуства и сценография.

Удостоен е с:

Източници

редактиране
  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.