Максимилиян Лазаров Киров е български художник и изкуствовед, работи основно в областта на художествената критика. Третира актуални теми и проблеми на живописта, графиката, илюстрацията и плаката. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската художествена галерия „Витоша“.

Максимилиян Киров
български изкуствовед
Роден
Починал
22 юли 2003 г. (73 г.)
София, България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вИнститут за изкуствознание към БАН
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Н. Павлович“
Учителипроф. Александър Поплилов
Направлениеплакат

Биография

редактиране

През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. Александър Поплилов в специалност „Плакат“ в ВИИИ „Николай Павлович“. През 1959 г. специализира в Париж история на изобразителното изкуство.

След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. След спечелен конкурс през 1961 г. става научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН. През 1977 г. Киров става кандидат на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към Министерството на културата.[1]

Сътрудничи на периодичния печат с карикатури, илюстрации и рисунки от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като Иван Георгиев – Рембранд и Борис Стефчев.[2]

Библиография

редактиране

Автор е на множество публикации, сред които:

  • 1967 – „Никола Терзиев“ (монографичен албум),
  • 1967 – „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
  • 1967 – „Изкуство и народ“,
  • 1967 – „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
  • 1972 – „Изобразително и приложно изкуство“,
  • 1986 – „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с Христо Стефанов),
  • 2001 – „Иван Блажев“ (монографичен албум).

Признание и награди

редактиране

През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на Съюза на българските художници. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на Николай Райнов.[3]

Източници

редактиране
  1. „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003 г.
  2. „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 23 юли 2003.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.