Макс Мюлер
Фридрих Максимилиан Мюлер (на немски: Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.[1]
| Макс Мюлер Max Müller | |
|---|---|
| германско-британски филолог | |
 1883 г. | |
| Роден |
6 декември 1823 г.
|
| Починал | 28 октомври 1900 г.
|
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, лингвистика, индология |
| Работил в | Оксфордски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Джорджина Аделаид Гренфъл |
| Деца | Вилхелм Макс Мюлер |
| Подпис |  |
| Макс Мюлер в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Син е на германския поет Вилхелм Мюлер.[2]
През 1841 г. Макс Мюлер постъпва в университета в Лайпциг, където изучава класически езици, психология и антропология.[2] През 1843 г. получава докторска степен по философия, но предпочита да продължи образованието си. Изучава филология, философия, санскрит и източни религии в Берлин и Париж.[3] През 1868 г. става професор по сравнително езикознание в Оксфордския университет, където преподава санскрит.[4]
Макс Мюлер се отказва от преподавателска дейност през 1875 г., посвещавайки се изцяло на изучаването на свещените книги на Древния Изток.[4] В това му начинание много му помагат неговите доскорошни ученици и големи фигури на японския будизъм и академичното общество – японските санкстритолози – Нандзо Буньо, Касахара Кендзю и Такакузу Дзюндзиро, както и един от водещите будолози на Русия Сергей Олденбург.
Макс Мюлер умира в Оксфорд на 76 години.
ЗначениеРедактиране
Макс Мюлер е значим изследовател в три области – индийска филология, история на религията и лингвистика. Неговият монументален труд Риг-Веди е изключително научно постижение на XIX век, спомогнало неимоверно за излизането на „Златната клонка“.[5]
Макс Мюлер се смята за един от основателите на съвременното религиознание.[4] Той умело използва в проучванията си вече разработени методи на сравнителната филология в изучаването на митологията и религията. Макс Мюлер е на мнение, че знанията на древните езици дават възможност на изследователя да проникне в недрата на човешката душа и да откриете истинското значение на религиозните вярвания на древните хора, докосвайки се неподправено до тяхната психология – чувства и преживявания, които са свързани в съзнанието им с имената на богове, митове и легенди.[6]
БиблиографияРедактиране
- „Сравнителна митология“ (1856),
- „Стружки от немския семинар“ (1867 – 1875),
- „Въведение в науката за религията“ (1873),
- „Естествена религия“ (1889),
- „Физическа религия“ (1891),
- „Антропологическа религия“ (1892),
- „Теософия, или психологическа религия“ (1897),
- „Шест системи на индийската философия“ (1899).
ИзточнициРедактиране
- ↑ Всеобщая история религий мира. М.: Эксмо, 2006, 736 стр.
- ↑ а б A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 151. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
- ↑ A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 152. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
- ↑ а б в A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 153. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
- ↑ A. A. Macdonell. Max Müller, Friedrich. // Dictionary of National Biography, 1901 supplement. с. 154. Посетен на 11 февруари 2016. ((en))
- ↑ Макс Мюллер „У истоков компаративистики в религиоведении“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. // Введение в науку о религии: Четыре лекции, прочитанные в Лондонском Королевском институте в феврале – марте 1870 года. / Пер. с англ., предисловие и комментарии Е. С. Элбакян. Под общей редакцией А. Н. Красникова. М.: Книжный дом „Университет“: Высшая школа, 2002, 264 с. ((ru))