Мало Илино
Мало Илино (на македонска литературна норма: Мало Илино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Мало Илино Мало Илино | |
|---|---|
| — село — | |
 Стара къща в селото | |
  Мало Илино | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Мало Илино в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е планинско разположено на 950 m надморска височина в източните склонове на Илинска планина, в крайната северозападна част на община Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Мало Илино е сравнително голямо 16,5 km2, от които най-голяма част съставляват пасищата - 630 ha, горите заемат 499 ha, а обработваемите площи 250 ha.[1]
ИсторияРедактиране
Според преданията някога е имало само едно село Илино, разположено на прохода наречен Илинска църква на около 3 km южно от Големо Илино. Там днес на 1544 m височина е разположена манастирът „Свети Илия“, обновен в 1990 година. Оттук селото се разселило на две поради зулумите на арнаутските банди, идващи от Чемерника. В Мало Илино има гробищна църква „Свети Илия“ от XIX век[2] и църква „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“).[1]
В XIX век Мало Илино е изцяло българско село в Битолска каза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Мало Илино е на балканисто място и има около 60 християнски къщи. Според предание селото е било на прохода, където е имало и църква, затова и той се казва Илинска църква.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Илино Мало има 500 жители, всички българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Илино има 480 българи екзархисти.[5]
В 1949 година селото има 387 жители.[1] През 1961 година Мало Илино има 315 жители (305 македонци, 6 власи с 3 черногорци), които през 1994 година намаляват на 106,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 50 жители, от които 49 македонци и един друг.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 49 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Мало Илино
Блаже Матев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[8]- Иван Георгиев, родом от Големо или Мало Илино, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г. във Фердинанд[9]
- Илия Делия, български революционер
- Илия Наумов Христанов, български революционер от ВМОРО[10]
- Корун Миленков Грозданов, български революционер от ВМОРО[11]
- Нестор Илиев Смилев, български революционер от ВМОРО[12]
- Петре Аврамов Стефанов, български революционер от ВМОРО[12]
- Силян Наумов Христанов, български революционер от ВМОРО[10]
- Траян Стефанов (май 1877 – ?), български революционер от ВМОРО
- Христо Илиев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
- Христо Шундуровски (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Мало Илино. // Мој Роден Крај. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Мало Илино на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-02
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.