Манол Георгиев Сакеларов е български политик от БКП.

Манол Сакеларов
български политик
Роден
Починал
23 януари 1954 г. (63 г.)

Биография редактиране

Роден е на 24 юли 1890 година в Кюстендил. Завършва Военното училище в София през 1909 година и строително инженерство в Мюнхен през 1915 година. Член е на БКП от 1920 година. През 1921 година работи като ръководител на лаборатория. Негова заслуга е проектирането и ръководенето на строежа на Народния дом на площад „Лъвов мост“.[1] Участва в Септемврийското въстание, но е арестуван и впоследствие амнистиран. Емигрира в СССР, където между 1928 и 1945 година заема важни постове в химическата промишленост и транспорта.[2][3]

Завръща се в България и в периода 1946 – 1947 година е министър на електрификацията, водите и природните богатства в първото правителство на Георги Димитров, а след това до август 1949 година е министър на строежите и пътищата във второто правителство на Георги Димитров.[4] През 1949 година е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност.[5] През май 1951 г. получава тежка присъда за „съучастничество“ с Трайчо Костов[6].

Умира в Старозагорския затвор на 23 януари 1954 година. Реабилитиран е посмъртно през 1956 година. През 1963 година е награден с орден „Георги Димитров“ посмъртно.[3][7]

Източници редактиране

  1. Колектив. Енциклопедия България, том 4. Първо издание. София, Издателство на БАН, 1984. с. 429.
  2. Цураков 2010, с. 243.
  3. а б Колектив. Енциклопедия България, том 6. Първо издание. София, Издателство на БАН, 1988. с. 14 – 15.
  4. БДИ 1987, с. 335, 337.
  5. Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 45, Протокол на пленум на ЦК на БКП, състоял се на 20 октомври 1949 г. относно докладите за законодателните избори за 27 Обикновено народно събрание и задачите на ЦК на БКП; утвърждават се кандидатите за народни представители; утвърждават се решенията на ПБ на ЦК; информация на В. Червенков по следствието срещу Трайчо Костов, арестуването на Ив. Стефанов, Манол Сакеларов, Никола Павлов, П. Кунин и др. и предстоящия процес срещу тях. 20 октомври 1949 г., с. 2.
  6. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 285 – 286.
  7. Колектив. Кратка българска енциклопедия. Том 4. София, БАН, 1967. с. 448.