Марвинци

селище в Северна Македония

Марвинци (на македонска литературна норма: Марвинци) е село в община Валандово, Северна Македония.

Марвинци
Марвинци
— село —
Марвинци в 2023 година
Марвинци в 2023 година
41.2843° с. ш. 22.4989° и. д.
Марвинци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областБоймия
Надм. височина204 m
Население504 души (2002)
Пощенски код2460
МПС кодSR
Марвинци в Общомедия

География

редактиране

Марвинци е разположено югоизточно от град Валандово, в кратко разклонение на Европейски път Е75.

 
Марвинци в 1931 година

В съседство със селото се намира археологически обект от римско време, известен в началото на XX в. като Евит Хисар.[1]

В XIX век Марвинци е чисто българско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Миривинци (Mirivintzi) е посочено като селище с 18 домакинства, като жителите му са 64 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мравинци има 160 жители, всички българи християни.[3]

Всички християнски жители на Марвинци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Моравинци (Moravintzi) има 240 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Мравинци (Мървинци) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата в селото „Света Петка“ е изградена през втората половина на XIX век от Андон Китанов.[6] В 1913 година е изгорена от гръцки андарти и възстановена в 1926 година. В 1931 година е разрушена от Валандовското земетресение и е възобновена по-късно.[7][8]

Преброявания

редактиране

В Марвинци има 112 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[9]

  • 1994 – 517
  • 2002 – 504

Личности

редактиране
Родени в Марвинци
  •   Димитър Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25 (30)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Коста Попето, 3 рота на 14 воденска дружина[10]
  1. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, с. 71: доклад на Богдан Филов.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  7. Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  8. За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-24. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  9. Население в община Валандово[неработеща препратка].
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.