Уикипедия

Коста Христов Попето

(пренасочване от Коста Попето)
Disambig.svg Тази статия е за гевгелийския войвода. За крушевския вижте Коста Христов (Годиве).

Коста Христов Попов, известен като Попето[1], е български революционер, виден деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, гевгелийски войвода.

Коста Христов
български революционер
Роден
Починал
1941 г. (78 г.)
ПодписKosta Hristov Popeto Signature (vectorized).svg
Коста Христов в Общомедия

БиографияРедактиране

Във ВМОРОРедактиране

 
Четата на Коста Попето от пролетта на 1912 година. Седнал на втория ред най-вляво е Риндо Велков, до него Васил Арсов от Щип, делегиран от ЗП инструктор[2]
 
Демонстрация на македонската емиграция в България. Коста Христов в средата.

Коста Попето е роден на 21 април 1862 година в гевгелийското село Смоквица, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение в училище и става четник при велешкия хайдутски войвода Стоян Мохаджира. През Илинденско-Преображенското въстание е помощник войвода на Андрей Докурчев.[3] Заедно с Мамин Колю запалват Крушевската жандармерийска казарма, а по-късно участва и в отбраната на Крушевската република.

През пролетта 1911 година въоръжен от върховистите около полковник Стефан Николов навлиза в Македония[4] и през лятото на 1911 година е околийски войвода на чета в Гевгелийско[5], като негов секретар тогава е Стойчо Чочков. През май 1912 година навлиза в Македония, начело на чета в състав:[6]

 
Призив на Коста Попето от Балканската война към населението да укрива храни от реквизиционните комисии
Текст
“
Драги братя,
Организацията вече изпраща своя последен куршум срещу петвековния тиранин. Ядката от ореха, за който сега се бият съюзените държави с тоя тиранин е в полза на Македонеца, защото той доказа, че трябва да бъде свободен. Но все пак свободата няма да ни се поднесе даром. Войната може би ще продължи и докато тя трае, реквизиционните комисии всичко ще Ви изземат. Ето защо поканваме Ви да разгласите между населението, щото всяка къща да си направи скривалище и да укрива храните си, да укрива и добитъка си от погледа на реквизиционната комисия и да смели по възможност повече брашно. Засега изпълнете само това нареждание, след което ще последва друго. Като ви уверяваме в близкия ден на свободата, ние извикваме: Да живее Автономна Македония! Да живее свободата! Коста Хр. Попов Секретар: А. Динев
 ”
 
Уверение, подписано от Коста Попето, удостоверяващо, че народната певица Наста Павлова е вземала активно участие в Илинденско-Преображенското въстание

Атанас Нушков напуска четата и отива в четата на Иван Николаев, а на 19 юни в сражение над село Босилово четата губи и Риндо Велков. След съвещание с гевгелийския околийски комитет четата решава да направи атентат в града, но не като магарешките в Щип, Кочани и Дойран, които са в населено място и затова на 12 юли взривява железопътен мост.[7] Коста Попето и секретарят му Ангел Динев са в конфликт с другата българска чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров, когото обвиняват във върховизъм.[8]

Балканската войнаРедактиране

В началото на Балканската война четата на Попето става партизански взвод № 41 на Македоно-одринското опълчение в състав от 19 души, навлиза в Кожух планина и води сражения.[9]

На 7 октомври 1912 година при Петрово четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето се съединяват с Костурската съединена чета. На 12 октомври, след като Костурската съединена чета се отделя към Костурско, при село Конопище останалите чети дават сражение на многобройна турска военна част, която отблъскват с цената на 5 убити четници.[25]

По-късно Попето заедно с Михаил Радев Странджата оглавява Втора гевгелийска чета и е в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война – в Сборната партизанска рота.[26]

В музея на град Струмица се съхранява оригинален кръгъл бронзов печат на войводата. В околовръст е гравиран следният надпис: „ГЕВГЕЛИСКИ ВОИВОДА КОСТА ПОПЕТО“, а в централния кръг, девизът: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ“.[27]

В 1941 година Коста Попето заедно с Тане Николов участва в големите Илинденски тържества след освобождението на Вардарска Македония през април.

  • Четниците на Коста Попето Коста Арабаджиев, Васил Катин и Лямо Комаров.

  • Тане Николов и Коста Попето на честване на Илинденското въстание.

  • Отдясно наляво: Тане Николов, Коста Попето и осиновеният син на Тане Енчо Николов (роден син на Мамин Колю) на гарата в Прилеп по време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война.

  • Македонска демонстрация в София, Коста Попето вляво

БележкиРедактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
  2. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 59, 66, 107.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 373.
  4. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 57.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  6. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  7. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 58 – 62.
  8. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 – 66.
  9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 110.
  10. ↑ > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 521.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  15. ↑ > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262.
  19. ↑ > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
  23. ↑ > Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 799.
  24. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
  25. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 398.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576, 893, 894.
  27. ↑ Миљковиќ, Ѓорѓе. Два оригинални печата од времето на Илинденското востание. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр.303 – 307.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Христов_Попето&oldid=11601903“.