Коста Христов Попето
Тази статия е за гевгелийския войвода. За крушевския вижте Коста Христов (Годиве).
Коста Христов Попов, известен като Попето[1], е български революционер, виден деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, гевгелийски войвода.
| Коста Христов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1941 г.
|
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Коста Христов в Общомедия | |
Биография
редактиранеВъв ВМОРО
редактиране
Коста Попето е роден на 21 април 1862 година в гевгелийското село Смоквица, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение в училище и става четник при велешкия хайдутски войвода Стоян Мохаджира. През Илинденско-Преображенското въстание е помощник войвода на Андрей Докурчев.[3] Заедно с Мамин Колю запалват Крушевската жандармерийска казарма, а по-късно участва и в отбраната на Крушевската република.
През пролетта 1911 година въоръжен от върховистите около полковник Стефан Николов навлиза в Македония[4] и през лятото на 1911 година е околийски войвода на чета в Гевгелийско[5], като негов секретар тогава е Стоян Чочков. През май 1912 година навлиза в Македония, начело на чета в състав:[6]
| “ | Драги братя, Организацията вече изпраща своя последен куршум срещу петвековния тиранин. Ядката от ореха, за който сега се бият съюзените държави с тоя тиранин е в полза на Македонеца, защото той доказа, че трябва да бъде свободен. Но все пак свободата няма да ни се поднесе даром. Войната може би ще продължи и докато тя трае, реквизиционните комисии всичко ще Ви изземат. Ето защо поканваме Ви да разгласите между населението, щото всяка къща да си направи скривалище и да укрива храните си, да укрива и добитъка си от погледа на реквизиционната комисия и да смели по възможност повече брашно. Засега изпълнете само това нареждание, след което ще последва друго. Като ви уверяваме в близкия ден на свободата, ние извикваме: Да живее Автономна Македония! Да живее свободата! Коста Хр. Попов Секретар: А. Динев | ” |
| Чета на Коста Попето, май 1912 | |
|---|---|
| Име | Родно място |
| 1. Ангел Динев | Смоквица |
| 2. Васил Арсов | Щип |
| 3. Атанас Нушков | Габрово |
| 4. Никола Иванов Казака | Казичене |
| 5. Христо Андонов | Гърчище |
| 6. Мито Тенин | Кованец |
| 7. Васил Христов | Брайковци |
| 8. Христо Пенов Гегов | Балинци |
| 9. Иван Стоянов | Паликура |
| 10. Риндо Велков | Стояково |
| 11. Миле Зайков | Стояково |
Атанас Нушков напуска четата и отива в четата на Иван Николаев, а на 19 юни в сражение над село Босилово четата губи и Риндо Велков. След съвещание с гевгелийския околийски комитет четата решава да направи атентат в града, но не като магарешките в Щип, Кочани и Дойран, които са в населено място и затова на 12 юли взривява железопътен мост.[7] Коста Попето и секретарят му Ангел Динев са в конфликт с другата българска чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров, когото обвиняват във върховизъм.[8]
Балканската война
редактиранеВ началото на Балканската война четата на Попето става партизански взвод № 41 на Македоно-одринското опълчение в състав от 19 души, навлиза в Кожух планина и води сражения.[9]
| Чета № 41 на МОО с командир Коста Христов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Атанас Нушков | Струмишко | Габрово[10] | |||
| Ат. Г. Бакалов | 27 | Гевгелийско | Смоквица[11] | ||
| Васил Димитров Аларозосул | 27[12] | ||||
| Васил Арсов | Щипско | Щип[13] | |||
| Григор Кочов | 27 | Битолско | Смилево[14] | ||
| Дачо Ж. Шопов | Добричко | Добрич | орден „За храброст“ IV степен[15] | ||
| Димитър Апостолов | 25 (30) | Дойранско | Марвинци[16] | ||
| Желязко Ив. Желев | Варненско | Аджемлер[17] | |||
| Илия Настов | Прилепско | Вранче[18] | |||
| Миле Зайков | 24 | Гевгелийско | Стояково[19] | ||
| Мито Андонов | 25 | Гевгелийско | Гявато[20] | ||
| Михал Анастасов | 22 | Балчишко | Балчик | орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[21] | |
| Петър Ангелов | 30 | Охридско | Конско[22] | ||
| Петър Иванов | 38 | Охридско | Елшани[23] | ||
| Спиро Н. Филев | 37 | Костурско | Загоричани[24] | ||
| Тодор Славов Чобанов | 22 | Ямболско | Ямбол | орден „За храброст“ IV степен[25] | |
| Христо Андонов | 25 | Гевгелийско | Гърчище[26] | ||
| Христо Андонов | 20 | Гевгелийско | Гявато[26] | ||
| Щило Ковански | Гевгелийско | Кованец[27] | |||
На 7 октомври 1912 година при Петрово четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето се съединяват с Костурската съединена чета. На 12 октомври, след като Костурската съединена чета се отделя към Костурско, при село Конопище останалите чети дават сражение на многобройна турска военна част, която отблъскват с цената на 5 убити четници.[28]
По-късно Попето заедно с Михаил Радев Странджата оглавява Втора гевгелийска чета и е в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война – в Сборната партизанска рота.[29]
В музея на град Струмица се съхранява оригинален кръгъл бронзов печат на войводата. В околовръст е гравиран следният надпис: „ГЕВГЕЛИСКИ ВОИВОДА КОСТА ПОПЕТО“, а в централния кръг, девизът: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ“.[30]
В 1941 година Коста Попето заедно с Тане Николов участва в големите Илинденски тържества след освобождението на Вардарска Македония през април.
-
Четниците на Коста Попето Коста Арабаджиев, Васил Катин и Лямо Комаров. -
Тане Николов и Коста Попето на честване на Илинденското въстание. -
Отдясно наляво: Тане Николов, Коста Попето и осиновеният син на Тане Енчо Николов (роден син на Мамин Колю) на гарата в Прилеп по време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война. -
Македонска демонстрация в София, Коста Попето вляво
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 59, 66, 107.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 373.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 57.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 58 – 62.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 – 66.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 110.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 521.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 482.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
- ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 799.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 398.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 576, 893, 894.
- ↑ Миљковиќ, Ѓорѓе. Два оригинални печата од времето на Илинденското востание. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр.303 – 307.