Коста Христов Попето
Тази статия е за гевгелийския войвода. За крушевския вижте Коста Христов (Годиве).
Коста Христов Попов, известен като Попето[1], е български революционер, виден деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, гевгелийски войвода.
| Коста Христов | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Подпис |
.svg){kind=small} |
| Коста Христов в Общомедия | |
Съдържание
БиографияРедактиране
Във ВМОРОРедактиране
Коста Попето е роден на 21 април 1862 година в гевгелийското село Смоквица, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение в училище и става четник при велешкия хайдутски войвода Стоян Мохаджира. През Илинденско-Преображенското въстание е помощник войвода на Андрей Докурчев. Заедно с Мамин Колю запалват Крушевската жандармерийска казарма, а по-късно участва и в отбраната на Крушевската република.
През пролетта 1911 година въоръжен от върховистите около полковник Стефан Николов навлиза в Македония[3] и през лятото на 1911 година е околийски войвода на чета в Гевгелийско[4], като негов секретар тогава е Стойчо Чочков. През май 1912 година навлиза в Македония, начело на чета в състав:[5]
| “ | Драги братя, Организацията вече изпраща своя последен куршум срещу петвековния тиранин. Ядката от ореха, за който сега се бият съюзените държави с тоя тиранин е в полза на Македонеца, защото той доказа, че трябва да бъде свободен. Но все пак свободата няма да ни се поднесе даром. Войната може би ще продължи и докато тя трае, реквизиционните комисии всичко ще Ви изземат. Ето защо поканваме Ви да разгласите между населението, щото всяка къща да си направи скривалище и да укрива храните си, да укрива и добитъка си от погледа на реквизиционната комисия и да смели по възможност повече брашно. Засега изпълнете само това нареждание, след което ще последва друго. Като ви уверяваме в близкия ден на свободата, ние извикваме: Да живее Автономна Македония! Да живее свободата! Коста Хр. Попов Секретар: А. Динев | ” |
| Чета на Коста Попето, май 1912 | |
|---|---|
| Име | Родно място |
| 1. Ангел Динев | Смоквица |
| 2. Васил Арсов | Щип |
| 3. Атанас Нушков | Габрово |
| 4. Никола Иванов Казака | Казичене |
| 5. Христо Андонов | Гърчище |
| 6. Мито Тенин | Кованец |
| 7. Васил Христов | Брайковци |
| 8. Христо Пенов Гегов | Балинци |
| 9. Иван Стоянов | Паликура |
| 10. Риндо Велков | Стояково |
| 11. Миле Зайков | Стояково |
Атанас Нушков напуска четата и отива в четата на Иван Николаев, а на 19 юни в сражение над село Босилово четата губи и Риндо Велков. След съвещание с гевгелийския околийски комитет четата решава да направи атентат в града, но не като магарешките в Щип, Кочани и Дойран, които са в населено място и затова на 12 юли взривява железопътен мост.[6] Коста Попето и секретарят му Ангел Динев са в конфликт с другата българска чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров, когото обвиняват във върховизъм.[7]
Балканската войнаРедактиране
В началото на Балканската война четата на Попето става партизански взвод №41 на Македоно-одринското опълчение в състав от 19 души, навлиза в Кожух планина и води сражения.[8]
| Чета №41 на МОО с командир Коста Христов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Ат. Г. Бакалов | 27 | Гевгелийско | Смоквица[9] | ||
| Васил Димитров Аларозосул | 27[10] | ||||
| Васил Арсов | Щипско | Щип[11] | |||
| Григор Кочов | 27 | Битолско | Смилево[12] | ||
| Димитър Апостолов | 25 (30) | Дойранско | Марвинци[13] | ||
| Желязко Ив. Желев | Варненско | Аджемлер[14] | |||
| Миле Зайков | 24 | Гевгелийско | Стояково[15] | ||
| Мито Андонов | 25 | Гевгелийско | Гявато[16] | ||
| Михал Анастасов | 22 | Балчишко | Балчик | орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[17] | |
| Петър Ангелов | 30 | Охридско | Конско[18] | ||
| Петър Иванов | 38 | Охридско | Елшани[19] | ||
| Христо Андонов | 25 | Гевгелийско | Гърчище[20] | ||
| Христо Андонов | 20 | Гевгелийско | Гявато[20] | ||
На 7 октомври 1912 година при Петрово четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето се съединяват с Костурската съединена чета. На 12 октомври, след като Костурската съединена чета се отделя към Костурско, при село Конопище останалите чети дават сражение на многобройна турска военна част, която отблъскват с цената на 5 убити четници.[21]
По-късно Попето заедно с Михаил Радев Странджата оглавява Втора гевгелийска чета и е в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война – в Сборната партизанска рота.[22]
В музея на град Струмица се съхранява оригинален кръгъл бронзов печат на войводата. В околовръст е гравиран следният надпис: „ГЕВГЕЛИСКИ ВОИВОДА КОСТА ПОПЕТО“, а в централния кръг, девизът: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ“.[23]
В 1941 година Коста Попето заедно с Тане Николов участва в големите Илинденски тържества след освобождението на Вардарска Македония през април.
Четниците на Коста Попето Коста Арабаджиев, Васил Катин и Лямо Комаров.
Тане Николов и Коста Попето на честване на Илинденското въстание.
Отдясно наляво: Тане Николов, Коста Попето и осиновеният син на Тане Енчо Николов (роден син на Мамин Колю) на гарата в Прилеп по време на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война.
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 59, 66, 107.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 57.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 58 – 62.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 – 66.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 110
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 54.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 262.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство – София, 1920, стр. 398.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 576, 893, 894.
- ↑ Миљковиќ, Ѓорѓе. Два оригинални печата од времето на Илинденското востание. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр.303 – 307.