Маргарита III Фландърска
Маргарита III Фландърска, още Маргарита Дампиер или Маргарита Малска (на френски: Marguerite III de Flandre, на нидерландски: Margaretha van Male; кръстена 13 април 1350, Мале; † 16/21 март 1405, Арас), от Дом Дампиер е от 1384 до 1405 г. графиня на Фландрия (като Маргарита III), на Артоа (като Маргарита II), Бургундия (като Маргарита II), графиня на Невер (1384 – 1385 като Маргарита I), графиня на Ретел (1384 – 1402) и чрез женитба два пъти херцогиня на Бургундия.
| Маргарита III Фландърска Marguerite III de Flandre | |
| I. херцогиня на Бургундия II. графиня на Фландрия | |
 Портрет на Маргарита III Фландърска от неизвестен художник | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Лил, Франция |
| Управление | |
| Период | I. 14 май 1357 – 21 ноември 1361 и 19 юни 1369 – 27 април 1404 II. 30 януари 1384 – 16 март 1405 |
| Други титли | графиня на Невер, Ретел, Артоа; пфалцграфиня на Бургундия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дампиери по рождение Валоа-Бургундия по брак |
| Баща | Лудвиг II |
| Майка | Маргарета Брабантска |
| Братя/сестри | Природениː няколко полубратя |
| Съпруг | Филип I (1356) Филип II (19 юни 1369) |
| Деца | Жан Безстрашни Карл Бургундски Маргарита Бургундска Луи Бургундски Катарина Бургундска Бона Бургундска Мария Бургундска Антон Бургундски Филип II Бургундски |
| Маргарита III Фландърска в Общомедия | |
Произход
редактиранеТя е единствената дъщеря и наследница на графа на Фландрия Лудвиг II (* 1330, † 1384) и на съпругата му Маргарета Брабантска (* 1323, † 1368), дъщеря на херцог Йохан III от Брабант от род Регинариди. Има няколко полубратя.
Биография
редактиранеНа 14 май 1357 г., на 7-годишна възраст, Маргарита се омъжва за Филип I, внук и наследник на херцога на Бургундия Одо IV. Филип е граф на Бургундия и Артоа, херцог на Бургундия (1350 – 1361) и става граф на Оверн и Булон (1360 – 1361). Филип I умира от чума през 1361 г., без да може да живее с нея.
След смъртта на Филип кралят на Франция Жан II Добрият изявява претенции към Херцогство Бургундия за Кралство Франция чрез наследство (bona vacantia). През 1364 г. Филип II Смелият (* 1342, † 1404), най-малкият син на крал Жан II, получава херцогството и се жени за Маргарита през 1369 г.
Когато бащата на Маргарита умира през 1384 г., тя и Филип II наследяват графствата Артоа, Бургундия, Фландрия, Невер и Ретел. Филип умира през 1404 г., а Маргарита умира на следващата година. С нейната смърт Дом Дампиер умира и Графство Фландрия губи своята (относителна) независимост в полза на Бургундия. То попада под управлението на нейния син Жан Безстрашни, а по-късно на Хабсбургската династия.
Брак и потомство
редактиранеОмъжва се два пътиː
∞ 1. 1357 за Филип I Бургундски (* август 1346, † 21 ноември 1361), граф на Бургундия и Ароа, херцог на Бургундия, граф на Оверн и на Булон, от когото няма деца
∞ 14 май 1357 за Филип II Бургундски (* 15 януари 1342, Понтуаз, Франция; † 27 април 1404, Хале, Белгия), херцог на Бургундия (1363 – 1404), от когото има пет сина и четири дъщери:
- Жан Безстрашни (* 1371, † 1419), херцог на Бургундия, ∞ за Маргарета Баварска (* 1363, † 1423)
- Карл Бургундски (* март 1372, † 13 юли 1373)
- Маргарита Бургундска (* октомври 1374, † 8 март 1441), чрез брак графиня на Холандия, ∞ за Вилхелм II (* 1365, † 1417), граф на Холандия
- Луи Бургундски (* май 1377, † 10 януари 1378)
- Катарина Бургундски (* 1378, † 1425), чрез брак херцогиня на Австрия, ∞ за Леополд IV (* 1371, † 1411), херцог на Австрия
- Бона Бургундска (* 1379, † 10 септември 1399)
- Мария Бургундска (* август 1386, † 3 октомври 1422), чрез брак графиня на Савоя, ∞ за Амадей VIII (* 1383, † 1451), граф на Савоя, по-късно папа като Феликс V
- Антон Бургундски (* 1384, † 1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ 1. за Йохана Люксембургска (* 1380/85, † 1407); 2. за Елизабета от Гориция (* 1390, † 1451)
- Филип II Бургундски (* 1389, † 1415), граф на Невер, ∞ 1. за Изабела дьо Куси († 1411); 2. за Бона д'Артоа (* 1396, † 1425)
- Децата на Маргарита
-
-
Маргарита -
Катерина -
Мария Савойска -
Антоан -
.png)
.png)
Наследство
редактиранеОсновната линия на Дом Дампиер завършва с Маргарита III. Дампиер, първоначално само графове на Фландрия, успяват чрез умна брачна политика да наследят графствата Невер (1280) и Ретел (1328). Чрез нейната баба, дъщеря на френския крал Филип V, графствата Артоа и Бургундия („Франш Конте“) са добавени към това (1382 г.). Тези земи трябва да осигурят ядрото на владенията на Дом Валоа-Бургундия, които, заедно с Херцогство Бургундия, трябва да им осигурят мощна база, за да оспорят управлението на техните братовчеди, кралете на Франция от Династия Валоа през XV век.
Нейният най-голям син Жан Безстрашния наследява баща ѝ Луи като граф на Невер през 1384 г., съпруга ѝ през 1404 г. като херцог на Бургундия, а нея като граф на Бургундия, граф на Артоа и граф на Фландрия. През 1406 г. нейният по-малък син Антон наследява Брабант и Лимбург. Първоначално Невер и Ретел са дадени приживе на нейните най-големи синове Жан (Невер) и Антон (Ретел), но след възкачването на трона на херцогството на Жан Невер отива при най-малкия ѝ син Филип. Ретел е даден на Филип през 1402 г., когато става ясно, че Антон ще наследи Брабант.
Резиденции
редактиране
В Бургундия замъкът Жермол (Château de Germolles), предложен на Маргарита Фландърска от Филип II Смели през 1381 г., е превърнат от херцогинята на Бургундия в разкошен селски имот. Това е голяма правоъгълна сграда, заобиколена от ров, който огражда двор. Южното и източното крило съдържаха жилищните апартаменти, докато в западното крило са приемните. Маргарита, като енергична и любителка на провинцията, решава да развие в имението някои селски дейности, които биха създали приятна среда около тази любима нейна резиденция, както и да развие местното селско стопанство и да осигури известен доход за поддръжката на владението. Така тя кара да засадят голяма розова градина, а венчелистчетата са изпратени във Фландрия, за да бъдат използвани за направата на розова вода. До голяма степен запазен, замъкът днес е един от най-добрите примери за княжески резиденции във Франция в края на Средновековието.
Източници
редактиране- J. Richard: Margarete 15), in: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 239.
- Marguerite de Flandre, in: Nouvelle Biographie Générale, Bd. 33 (1860), Sp. 596f.
- Alphonse Wauters: Marguerite de Flandre, in: Biographie nationale de Belgique, Bd. 13 (1894 – 1895), Sp. 632 – 636.
- Bauer-Smith, Charlotte (2004). „Mapping Family Lines: A Late Fifteenth Century Example of Genealogical Display“. In Biggs, Douglas L.; Michalove, Sharon D.; Reeves, Albert Compton (eds.). Reputation and Representation in Fifteenth Century Europe. Brill.
- Blockmans, Wim; Prevenier, Walter (1999). Peters, Edward (ed.). The Promised Lands: The Low Countries Under Burgundian Rule, 1369 – 1530. Translated by Fackelman, Elizabeth. University of Pennsylvania Press.
- Boffa, Sergio (2004). Warfare in Medieval Brabant, 1356 – 1406. Boydell & Brewer.
- Nicholas, David M (1992). Medieval Flanders. Routledge.
- Nolan, Cathal J. (2006). „Duchy of Burgundy“. The Age of Wars of Religion, 1000 – 1650: An Encyclopedia of Global Warfare and Civilization. Vol. 1. Greenwood Publishing.
- Ormrod, W. Mark (2011). Edward III. Yale University Press.
- Vaughan, Richard (2005). Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. The Boydell Press.
Външни препратки
редактиране 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margaret III, Countess of Flanders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |