Маргари (на македонска литературна норма: Маргари) е село в община Долнени на Северна Македония.

Маргари
Маргари
— село —
41.5361° с. ш. 21.3644° и. д.
Маргари
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина658 m
Население27 души (2002)
Пощенски код7505
Маргари в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в югоизточните поли на Даутица.

История редактиране

В XIX век Маргари е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата в селото „Света Богородица“ е от 1810 година и е дело на Яков Зографски.[1][2]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Маргарит (Margarite) е посочено като село с 15 домакинства и 65 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Маргари е населявано от 230 жители българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маргари е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маргари има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

По време на Първата световна война Маргари е включено в Костинската община и има 257 жители.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Маргаре като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година Маргари има 27 жители македонци.[9]

Личности редактиране

Родени в Маргари
  •   Димитър Миленков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, земеделец; несторева рота на 4-а Битолска друвина 2.X.1912 година
Починали в Маргари
  •   Данило Бутлев , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[10]
  •   Кръстьо М. Шишков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
  •   Тодор Бутлев, убит на 5 август 1905 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов

Бележки редактиране

  1. Црква „Света Богородица“, село Маргари // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007 
  10. Фонд 1095 ДАРМ
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 539, л. 37