Отваря главното меню

Яков Георгиев (Гьорев, Гьорчев) Дамянов Рензов, известен като Зографски, е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Яков Зографски
български зограф

Роден
около 1820 г.
Починал
1907 г. (87 г.)

БиографияРедактиране

Принадлежи към големия зографски род Рензовци от дебърското мияшко село Тресонче.[2] Роден е около 1820 година.[1] Син е на Георги Дамянов, при когото изучава занаята. Работи с брат си Янко Георгиев и братовчедите си Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови под ръководството на баща си и чичовците си, също известни зографи.[3]

Изгражда заедно с брат си Янко църквите в село Гранчица, Крайници, „Св. св. Константин и Елена“ в Оморани (1894), манастира „Свети Архангели“ при Горно Чичово и други.[1]

Яков изписва селската църква в Нерези и рисува върху част от старите стенописи в известния средновековен манастир „Свети Пантелеймон“. Работи още в Говърлево, Горно Сълне[2], изгражда църквите в Скачинци (1883), в Рудник (1885), Ораов дол, Велешко, Маргари, Прилепско, и други. Яков прави плановете на църквите, ръководи построяването им, прави резбите и рисува икони и стенописи.[1] След разбойническото нападение на Фезлията и Исаче над Папрадище на 14 септември 1884 година, Яков се изселва във Велес.[1] В 1889 година отваря ателие в София срещу протестантската църква и рисува икони за софийските църкви.[2]

Понякога работи с Андон Китанов и Коста Кръстев.[4]

Умира в 1907 година във Велес.[1] Негов син е Георги Зографски.[5]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 174.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 172.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 155.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 206.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 152.