Яков Зографски
Яков Георгиев (Гьорев, Гьорчев) Дамянов Рензов, известен като Зографски, е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Яков Зографски | |
български зограф | |
Роден |
около 1820 г.
|
---|---|
Починал | 1907 г.
|
Биография
редактиранеПринадлежи към големия зографски род Рензовци от дебърското мияшко село Тресонче.[2] Роден е около 1820 година.[1] Син е на Георги Дамянов, при когото изучава занаята. Работи с брат си Янко Георгиев и братовчедите си Даме и Иван Андрееви и Петър и Атанас Николови под ръководството на баща си и чичовците си, също известни зографи.[3]
Изгражда заедно с брат си Янко църквите в село Гранчица, Крайници, „Св. св. Константин и Елена“ в Оморани (1894), манастира „Свети Архангели“ при Горно Чичово и други.[1]
Яков изписва селската църква в Нерези и рисува върху част от старите стенописи в известния средновековен манастир „Свети Пантелеймон“. Работи още в Говърлево, Горно Сълне[2], изгражда църквите в Скачинци (1883), в Рудник (1885), Ораов дол, Велешко, Маргари, Прилепско, и други. Яков прави плановете на църквите, ръководи построяването им, прави резбите и рисува икони и стенописи.[1] След разбойническото нападение на Фезлията и Исаче над Папрадище на 14 септември 1884 година, Яков се изселва във Велес.[1] В 1889 година отваря ателие в София срещу протестантската църква и рисува икони за софийските църкви.[2]
Понякога работи с Андон Китанов и Коста Кръстев.[4]
Умира в 1907 година във Велес.[1] Негов син е Георги Зографски.[5]
Родословие
редактиранеМирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — 1866) | Коста Дамянов (? — 1869) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов (? — 1920) | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? — 1905) | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тодор Зографски (1895 — 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 172.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 155.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 152.