Маргьорит дьо Куртене-Намюр
Маргьорит дьо Куртене-Намюр (на френски: Marguerite de Courtenay-Namur), маркграфиня на Намюр, е дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Кръстена е на баба си по майчина линия графиня Маргарита I Фландърска, която е съпруга на Балдуин V, граф на Ено.
| Маргьорит | |
|---|---|
|
марграфиня на Намюр, графиня на Вианден |
|
| Родена |
1194 г.
|
| Починала | |
| Семейство | |
| Род | Дом Куртене |
| Баща | Пиер ІІ дьо Куртене |
| Майка | Йоланда Фландърска |
| Братя/сестри |
Елисавета дьо Куртене Мария дьо Куртене Йоланда дьо Куртене Балдуин II Робер дьо Куртене |
| Съпруг | Хайнрих I фон Вианден |
| Деца |
Филип I фон Вианден Хайнрих I Фридрих фон Вианден |
Първоначално Маргарита е омъжена ок. 1210 г. за Раул дьо Лузинян († 1212) от род Лузинян, но бракът им е анулиран през 1212 г. През 1216 г. Маргарита се омъжва повторно за графа на Вианден Хайнрих I († 1253). От този брак се раждат 6 деца:
- Матилда дьо Вианден, омъжена през 1235 за Йоан Ангел, дук на Срем;
- Пиер († 1272);
- Фредерик († 1247), женен 1247 г. за Матилда фон Салм (* ок. 1223), II. за Елизабет фон Салм († пр. 1263);
- Анри († 1267), епископ на Утрехт (1249 – 1267);
- Филип I († 1273), граф на Вианден;
- Йоланда († 1283), приорин на манастир Мариентал, Блаженна.
През 1229 г. умира маркграфът на Намюр и брат на Маргьорит Хайнрих II дьо Куртене-Намюр. Тъй като той не оставя свои наследници, неговата титла и владенията му са наследени от Маргьорит, въпреки че за тях претендират по-голямата ѝ сестра и унгарска кралица Йоланда и брат им – латинският император Балдуин II. Противник на Маргьорит се оказва и фландърския граф Фернан Португалски, чиято съпруга – Жана, е дъщеря на покойния латински император Балдуин I и е полусестра на майката на Маргьорит. Фернан се опитва да сложи ръка върху Намюр. Маргьорит, която се ползвала с подкрепата на графа на Булон, е принудена да се съгласи да преговаря за мир, който е сключен в Камбре на 1 ноември 1232 г. В замяна на няколко града във Фландрия и Ено, Фернан се отрекъл от претенциите си върху Намюр.
През 1237 г. владенията на Маргьорит са завладени от брат ѝ Балдуин II, който се ползвал с подкрепата на френския крал и Жана Константинополска, а Маргьорит и съпругът ѝ се установяват в графство Вианден. През 1252 г. съпругът на Маргьорит се отправя на кръстоносен поход в светите земи, а управлението на графството било предадено на сина им Филип. Маргьорит се замонашва в манастира Мариентал, където умира на 17 юли 1270 г.
ИзточнициРедактиране
- Herman Vander Linden: Marguerite de Courtenay. Académie royale de Belgique, Biographie nationale, Band 13, Brüssel 1895, S. 629 – 631.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marguerite de Courtenay-Namur“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |