Марен Мерсен
Марен Мерсен (на френски: Marin Mersenne) е френски монах, физик, математик и философ. Докато учи в Йезуитския колеж в Ла Флеш, се запознава с Рене Декарт, а при пътуванията си в Холандия и Италия – с Бонавентура Кавалиери, Етиен Паскал и сина му Блез Паскал, а по-късно – и с Кристиан Хюйгенс и Пиер дьо Ферма, с които поддържа научна кореспонденция[1]. Научните му интереси са в областта на математиката, акустиката и теорията на музиката. Работи върху проблема за изохронността на колебанията на математическото махало (свойството да работи с една и съща скорост, независимо от измененията в движещата го сила), което да позволи направата на точен часовник с махало.
|
Марен Мерсен Marin Mersenne |
|
|---|---|
| Френски математик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Париж, Франция |
|
|
|
| Религия | католицизъм |
| Образование |
Национално военно училище Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Марен Мерсен в Общомедия | |
Главните му научни приноси са в областта на теорията на числата – изследва т.нар. прости и съвършени числа. Оставя името си на мерсеновите прости числа, които и днес продължават да са обект на научен интерес.
Издава трудовете на Аполоний Пергски, Евклид, Архимед. През 1636 г. разработва схемата на огледален телескоп[2].
На негово име е кръстен кратер от видимата страна на Луната[1].
Основни произведенияРедактиране
- Втори и Шести сборник Възражения срещу „Размисли“ на Декарт;
- „Истинността на науката срещу скептиците и пиронистите“;
- „Безбожието на атеистите“
ИзточнициРедактиране
- Кинг, Питър Дж. ,“Сто философи“, изд. Кибеа,2007 г.