Аполоний Пергски
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аполоний.
Аполоний Пергски е древногръцки математик, известен с изследванията си върху коничните сечения, оказали влияние на математиката чак до 16-17 век, както и на астрономията, механиката и оптиката.
| Аполоний Пергски Ἀπολλώνιος ὁ Περγαῖος | |
| древногръцки математик | |
 | |
| Роден |
около 262 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около 190 г. пр.н.е.
Перга, днес Турция |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Аполоний Пергски в Общомедия | |
Аполоний бил представител на александрийската школа в синтетичната геометрия. Според исторически свидетелства бил автор на много трудове по математика, но до нас са достигнали само седем тома от осемтомното съчинение „Конични сечения“ (първите 4 тома на гръцки и следващите 3 на арабски език).
Аполоний изследвал и описал свойствата на сеченията на прав кръгов конус с равнина. Показал, че параболата е граничен случай на елипса, открил уравнението на асимптотите на хиперболата, дал словесна формулировка на уравнението на параболата, изследвал фокусите на елипсата и хиперболата. Въвел термините абсциса, ордината, апликата, асимптота, елипса, парабола, хипербола. Доказал 387 теореми за криви от втори ред посредством метод, състоящ се в отношението на крива към кой да е неин диаметър и спрегнати с него хорди, предугаждайки по този начин разработения през 17 век метод на координатите. От постановките на Аполоний тръгнали Рене Декарт и Пиер дьо Ферма при създаването на аналитичната геометрия.[1]
Името на Аполоний се свързва с т.нар. аполониеви задачи – задачи за построяване на окръжности, минаващи през дадени точки или допиращи се до дадени окръжности или прави. Първоначалната задача на Аполоний се състояла в намирането на всички окръжности, които се допират едновременно до три предварително зададени окръжности. Аполоний доказва, че броят им не надвишава 8.[2]
На името на Аполоний има наречен кратер от обратната страна на Луната.