Мариана-Виктория Бурбон-Испанска

кралица на Португалия

Мариана-Виктория де Бурбон (на испански: Mariana Victoria de Borbon; на португалски: Maria Ana Vitória de Bourbon, 31 март 1718 – 15 януари 1781) е испанска инфанта и кралица на Португалия и Алгарв – съпруга на португалския крал Жозе I.

Мариана-Виктория Бурбон-Испанска
кралица на Португалия и Алгарв
Mariana Victoria de Borbón y Farnesio, Reina consorte de Portugal.jpg
Родена
Починала
15 януари 1781 г. (62 г.)
Погребана Португалия
Управление
Период 1750 – 1777
Предшественик Мария-Анна Австрийска
Други титли инфанта на Испания;
принцеса на Бразилия
Coat of Arms of Mariana Victoria of Spain, Queen of Portugal (Arms of Alliance Variant).svg
Семейство
Род Браганса
Баща Филип V Испански
Майка Изабела Фарнезе
Братя/сестри Мария-Антония Бурбон-Испанска
Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска
Филип I
Луис Бурбон-Испански
Карлос III
Франциск Бурбон-Испански
Съпруг Жозе I (1732)
Деца Мария I
Подпис Assinatura D. Mariana Vitória.svg
Мариана-Виктория Бурбон-Испанска в Общомедия

ПроизходРедактиране

Мариана-Виктория е родена на 31 март 1718 в кралския дворец в Мадрид. Дъщеря е на испанския крал Филип V от втората му съпруга Елизабет Фернезе.[1]

Годеж с Луи XVРедактиране

През 1721 г. инфанта Мариана е сгодена за първия си братовчед – френския крал Луи XV.[2] Годежът е уреден от орлеанския херцог Филип II, който по това време е регент на непълнолетния Луи XV.[2] Годежът на испанската инфанта и френския крал е част от по-мащабния замисъл на френския регент, чиито планове вклюват династични бракове между двамата братя на инфантата – Луис и Карлос, и дъщерите на френския регент – Луиза-Елизабет Орлеанска и Филипина Орлеанска.[3] Инфанта Мариана пристига в Париж на 2 март същата година. По време на престоя си във френската столица Мариана Виктория живее заедно с годеника си в Лувъра. Във Франция името на испанската инфанта е променено на Мари-Ан Виктоар дьо Бурбон. Принцесата става доста популярна във френския двор където придворните я наричат "детето кралица" Не е такова отношението към нея от страна на годеника ѝ. [4] поради което след смъртта на Филип II Орлеански годежът на краля е развален и Мариана-Виктория е върната обратно в Мадрид.

Връщането на инфантата в Испания предизвиква дипломатически скандал между Испания и Франция. Скоро след това обидените испанци сключват антифренски съюз с Австрия (Договор от Виена, 1725), докато французите се ориентират към съглашение с Англия.

Принцеса на БразилияРедактиране

През 1727 г. инфанта Мариана-Виктория е сгодена за португалския престолонаследник Жозе – принца на Бразилия.[5] Двамата се женят на 19 януари 1729 г. в Елваш, Португалия.[1] В деня на сватбата си Мариана-Виктория получава титлата принцеса на Бразилия, която носи в продължение на 21 години. През това време се раждат и четирите им дъщери:[1][6]

Кралица на ПортугалияРедактиране

След смъртта на португалския крал Жуау V Мариана-Виктория и съпругът ѝ стават владетели на огромната Португалска империя. Изключително сериозна жена, Мариана Виктория възприема независимостта и силната воля на съпруга си. Въпреки че Жозе не е верен на съпругата си, тя не се страхува да говори открито за това на публични места. Освен това Мариана-Виктория се оказва голям почитател на музиката и лова.

След силното Лисабонско земетресение от 1755, отнело живота на около 100 хиляди души, съпругът на Мариана-Виктория развива клаустрофобия и се оказва неспособен да живее в масивни сгради. Той премества кралския двор в обширен комплекс от палатки на хълмовете Ажуда. По това време властта фактически се оказва в ръцете на маркиз Помбал.

Мариана-Виктория се намесва и в събитията около аферата Тавора, когато вината за един неуспешен опит за убийството на съпруга ѝ е хвърлена върху семейство Тавора. Маркиз Помбал урежда екзекуцията на цялото семейство и най-близките му роднини и само намесата на кралицата и дъщеря ѝ спасяват от смърт жените и децата от фамилията Тавора.

През 1774 г. съпругът на Мариана-Виктория е обявен за неспособен да управлява сам и кралицата става негов регент.[7] Този пост Мариана-Виктория запазва до смъртта на Жозе I през 1777 г.[7] След смъртта на краля на престола се възкачва най-възрастната дъщеря на Мариана-Виктория Мария I, върху която Мариана-Виктория упражнява силно влияние.[7]

Следващи годиниРедактиране

През цялото време Мариана-Виктория поддържа активна кореспонденция с испанските си роднини. През октомври 1777 г. тя се завръща в родината си, гостувайки повече от година на брат си крал Карлос III. През това време тя живее в Аранхуес,[8] където се опитва да уреди династични бракове между внуците си и племенниците си. Плод на усилията ѝ са браковете между испанския инфант Габриел и внучка ѝ – инфанта Мариана-Витория, и между испанската инфанта Карлота-Хоакина и бъдещия португалски крал Жуау VI.

Мариана-Виктория умира на 15 януари 1781 г. в Реал Барака де Ажуда (Кралската палатка), Лисабон.

БележкиРедактиране

  1. а б в van de Pas, Leo. Infanta Mariana Victoria of Spain. // Genealogics.org. Посетен на 21 September 2010.
  2. а б Armstrong 1897, с. 243.
  3. François Velde. The Abdication of the throne of Spain by Felipe V (1724). // heraldica.org, 4 July 2005. Посетен на 25 September 2010.
  4. Pevitt, p 288
  5. Armstrong 1897, с. 245.
  6. Maria Ana Vittoria Infanta de España in: Genealogy Database by Herbert Stoyan. Посетен на 7 януари 2015 г. Архив на оригинала от 8 февруари 2015 в Wayback Machine.
  7. а б в Roberts 2009, с. 51.
  8. Roberts 2009, с. 65.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mariana Victoria of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​