Уикипедия

Филип V (Испания)

(пренасочване от Филип V Испански)

Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (на френски: Philippe d’Anjou, 19 декември 1683 – 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.

Филип V
Крал на Испания
Philip V 3.jpg
Управление 15 ноември 1700-14 януари 1724, 6 септември 1724 – 9 юли 1746
Наследил Карлос II
Луис I
Наследник Луис I
Фернандо VI
Лични данни
Роден
Починал
9 юли 1746 г. (62 г.)
Погребан в двореца Ла Гранха, Испания
Други титли Крал на Неапол
Крал на Сицилия
Крал на Сардиния
Херцог на Милано
Херцог на Люксембург
Подпис Signature of Philippe of France, Duke of Anjou (future King of Spain) in 1695.png
Семейство
Династия Бурбони
Баща Луи Бурбон, велик дофин на Франция
Майка Мария Анна Виктория Баварска
Бракове Мария-Луиза Савойска
Изабела Фарнезе
Филип V в Общомедия

Права върху испанския престолРедактиране

Филип е роден във Версай на 19 декември 1683. Той е втори син на френския велик дофин Луи дьо Бурбон и Мария Анна Виктория Баварска.,[1] По бащина линия Филип е внук на френския крал Луи XIV и на испанската инфанта Мария-Тереза. Като внук на френския крал още при раждането си Филип получава титлата Херцог Д'Анжу.

На 1 ноември 1700 г. умира испанският крал Карлос II, последният мъжки представител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на унаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос II посочва за свой наследник Филип, внук на сестра му, Мария-Тереза.[1] Карлос II обаче посочва като алтернативен заместник на Филип и племенника си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, който е син на свещения римски император Леополд I и Маргарита-Тереза, също сестра на Карлос II. Оказва се, че Филип Бурбон и Карл Австрийски имат еднакви права върху испанския престол.

Привържениците на Филип изтъкват, че той има по-големи права върху короната, тъй като баба му е по-голямата дъщеря на крал Филип IV Испански. Привържениците на Карл Австрийски от своя страна оспорват правото на Филип върху испанската корона, като изтъкват, че когато баба му се е омъжила за Луи XIV, официално е декларирала отказ от правата си върху испанския престол, което се отнасяло и за потомците ѝ, докато Маргарита-Тереза не е била принудена да прави това. Французите официално се противопоставят на този довод, като изтъкват, че богатата зестра на Мария-Тереза Испанска, която Франция е трябвало да получи в замяна на този отказ, не е била изплатена, което според подписания преди сватбата договор е достатъчно основание за анулиране на декларацията, с която тя се е отказала от испанското престолонаследство.[2]

След дълги преговори между испанския кралски съвет и Великия френски дофин, който защитавал правото на сина си върху испанската корона, се стига до споразумение, според което Филип получава кралската корона на Испания. В замяна на това той и потомците му официално ще бъдат заличени от списъка с наследниците на френския престол.[1]

След като кралският съвет приел волята на Карлос II, обявявайки Филип за крал на Испания, испанският посланик в Париж е повикан във Версай, където се представя пред новия си крал. Посланикът паднал на колене пред Филип и произнесъл дълга и тържествена реч на испански език, от която Филип не разбрал нито дума, докато самият Луи XIV разбрал всичко. Оказало се, че новият испански крал не говори испански език и трябвало да получи първия си урок по испански още същия ден.

Война за испанското наследствоРедактиране

  Основна статия: Война за испанското наследство

Обявяването на Филип за испански крал е посрещнато остро от останалите европейски държави. Още през 1702 г. на Франция се налага да защитава с оръжие правото на Филип върху испанската корона. Войната продължава цели единадесет години и завършва с подписването на договора от Утрехт, с който Филип е признат от редица държави за законен испански крал, в замяна на което от Испания отпаднали териториите на Менорка, Гибралтар, Испанска Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Сицилия.[3]

Цената, която Испания плаща, за да бъде признат новият ѝ крал, e доста висока, тъй като испанските територии в Европа значително намаляват. Освен това окончателно тя преотстъпва мястото си на първа морска сила на Великобритания.

Семейство и наследнициРедактиране

На 2 ноември 1701 Филип V се жени за втората си братовчедка Мария-Луиза Савойска (1688 – 1714), която му ражда четири деца:

След смъртта на Мария-Луиза Филип V се жени за Изабела (Елизабет) Фарнезе (1692 – 1766). Двамата имат седем деца:

УправлениеРедактиране

На 14 януари 1724 г. Филип V абдикира в полза на най-големия си син Луис I. Луис I обаче умира в края на същата година от едра шарка, което налага отново Филип V да заеме престола.

При управлението си Филип V започва процес за централизиране на испанската династична конфедерация, първата стъпка на който е ликвидирането на автономията на областите от Арагонската корона. С декретите от Нуева Планта тя и нейните институции са отменени, а Арагон и останалите земи в короната му (Каталония и Валенсия) са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация. Филип V налага в страната абсолютизъм от френски тип и дава възможност за силно културно влияние на Франция. От друга страна Филип V не се отказва от опитите да си върне част от изгубените испански владения. По инициатива на Изабела Фарнезе Испания започва Войната на четворния съюз и помага на Франция във Войната за полското наследство и във Войната за австрийското наследство. Така тя успява да отвоюва Неапол и Сицилия от Австрия и Оран от Османската империя. Освен това към края на управлението си Филип V успешно отблъсква британско проникване в испанските колонии в Централна и Южна Америка по време на т.н Война за ухото на Дженкинс.

По времето на Филип V са предприети и първите стъпки за възстановяването на испанската икономика от стагнацията, обхванала страната при управлението на последните Хабсбурги.

Филип V е страдал от епилепсия и все по-задълбочаващи се депресия и меланхолия, което позволило на втората му съпруга, Изабела Фарнезе, да играе активна роля в управлението на страната. Голяма помощ за подобряването на състоянието на краля изиграва силната му привързаност към кастрат-сопраното Фаринели, който в продължение на 20 години всяка вечер изпълнява 4 арии пред краля, преди той да си легне.

По време на своето управление Филип V благоприятства търговията с испанските притежания в Америка. От тази атлантическа търговия се появяват важни фигури във военноморската история на Испания, сред които се откроява корсарът Амаро Парго, който често е бил облагодетелстван от царя, за да извърши своите набези.[4][5]

Филип V умира на 9 юли 1746 г. и е погребан в двореца Ла Гранха. Наследява го Фернандо VI.

РодословиеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б в Kamen, Henry. „Philip V of Spain: The King who Reigned Twice“, Published by Yale University Press, 2001. ISBN 0-300-08718-7
  2. ↑ Durant, Will. „The Age of Louis XIV“, p.699. Simon and Schuster, New York, 1963.
  3. ↑ J. S. Bromley, ed. The New Cambridge Modern History, Vol. 6: The Rise of Great Britain and Russia, 1688 – 1715/25 (1970) ch 13 – 14
  4. ↑ El corsario de Dios. Documentos sobre Amaro Rodríguez Felipe (1678-1747)
  5. ↑ Amaro Pargo: documentos de una vida, I. Héroe y forajido
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philip V of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Карлос II → Крал на Испания (1 ноември 1700 – 14 януари 1724) → Луис I
Луис I → Крал на Испания (6 септември 1724 – 9 юли 1746) → Фернандо VI
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_V_(Испания)&oldid=10403827“.