Филип V (Испания)

(пренасочване от Филип V Испански)

Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (на френски: Philippe d’Anjou; * 19 декември 1683; † 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.

Филип V
Philippe V
крал на Испания
Felipe V de España.jpg
Роден
Починал
Погребан Испания

Религия Католическа църква
Управление
Период 15 ноември 1700 – 14 януари 1724;
6 септември 1724 – 9 юли 1746
Предшественик Карлос II
Луис I
Наследник Луис I
Фернандо VI
Други титли крал на Неапол, Сицилия и Сардиния;
херцог на Милано и Люксембург
Escudo de Felipe V de España Toisón y Espiritu Santo Leones de gules.svg
Семейство
Род Испански Бурбони
Баща Луи дьо Бурбон, Великия дофин
Майка Мария Анна Виктория Баварска
Братя/сестри Луи дьо Бургон
Съпруга Мария-Луиза Савойска (2 ноември 1701)
Изабела Фарнезе (24 декември 1714)
Деца Луис I Испански
Фернандо VI
Карлос III
Мариана-Виктория Бурбон-Испанска
Филип I
Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска
Луис Бурбон-Испански
Мария-Антония Бурбон-Испанска
Филип Петър Габриел Бурбон-Испански
Филип Луис де Бурбон
Франциск Бурбон-Испански
Подпис Signature of Philippe of France, Duke of Anjou (future King of Spain) in 1695.png
Филип V в Общомедия

ПроизходРедактиране

Филип е роден във Версай на 19 декември 1683. Той е втори син на френския велик дофин Луи дьо Бурбон и Мария Анна Виктория Баварска.[1] По бащина линия Филип е внук на френския крал Луи XIV и на испанската инфанта Мария-Тереза. Като внук на френския крал още при раждането си Филип получава титлата Херцог Д'Анжу.

Права върху испанския престолРедактиране

 
Филип V

На 1 ноември 1700 г. умира испанският крал Карлос II, последният мъжки представител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на унаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос II посочва за свой наследник Филип, внук на сестра му, Мария-Тереза.[1] Карлос II обаче посочва като алтернативен заместник на Филип и племенника си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, който е син на свещения римски император Леополд I и Маргарита-Тереза, също сестра на Карлос II. Оказва се, че Филип Бурбон и Карл Австрийски имат еднакви права върху испанския престол.

Привържениците на Филип изтъкват, че той има по-големи права върху короната, тъй като баба му е по-голямата дъщеря на крал Филип IV Испански. Привържениците на Карл Австрийски от своя страна оспорват правото на Филип върху испанската корона, като изтъкват, че когато баба му се е омъжила за Луи XIV, официално е декларирала отказ от правата си върху испанския престол, което се отнасяло и за потомците ѝ, докато Маргарита-Тереза не е била принудена да прави това. Французите официално се противопоставят на този довод, като изтъкват, че богатата зестра на Мария-Тереза Испанска, която Франция е трябвало да получи в замяна на този отказ, не е била изплатена, което според подписания преди сватбата договор е достатъчно основание за анулиране на декларацията, с която тя се е отказала от испанското престолонаследство.[2]

След дълги преговори между испанския кралски съвет и Великия френски дофин, който защитавал правото на сина си върху испанската корона, се стига до споразумение, според което Филип получава кралската корона на Испания. В замяна на това той и потомците му официално ще бъдат заличени от списъка с наследниците на френския престол.[1]

Крал на Испания (1700 – 1746)Редактиране

Начало на управлението. Брак с Мария-Луиза СавойскаРедактиране

След като кралският съвет приел волята на Карлос II, обявявайки Филип за крал на Испания, испанският посланик в Париж е повикан във Версай, където се представя пред новия си крал. Посланикът паднал на колене пред Филип и произнесъл дълга и тържествена реч на испански език, от която Филип не разбрал нито дума, докато самият Луи XIV разбрал всичко. Оказало се, че новият испански крал не говори испански език и трябвало да получи първия си урок по испански още същия ден.

На 2 ноември 1701 Филип V се жени за втората си братовчедка, 13-годишната Мария-Луиза Савойска, дъщеря на Виктор-Амадей II и Анна-Мария Орлеанска.

Война за испанското наследствоРедактиране

Обявяването на Филип за испански крал е посрещнато остро от останалите европейски държави. Още през 1702 г. на Франция се налага да защитава с оръжие правото на Филип върху испанската корона. Войната продължава цели единадесет години и завършва с подписването на договора от Утрехт, с който Филип е признат от редица държави за законен испански крал, в замяна на което от Испания отпаднали териториите на Менорка, Гибралтар, Испанска Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Сицилия.[3]

Цената, която Испания плаща, за да бъде признат новият ѝ крал, e доста висока, тъй като испанските територии в Европа значително намаляват. Освен това окончателно тя преотстъпва мястото си на първа морска сила на Великобритания.

Брак с Изабела ФарнезеРедактиране

 
Филип V и Изабела Фарнезе

На 14 февруари 1714 г. умира кралица Мария-Луиза. Същата година Филип V се жени за Изабела Фарнезе, дъщеря на херцога на Парма Одоардо II Фарнезе и Доротея София фон дер Пфалц. Изабела е естественият избор за него поради традиционните испански интереси в италианските провинции и е наследница на пармския трон. Филип V се влюбва в нея от пръв поглед, точно както в бившата си съпруга Мария-Луиза.

Кралица Изабела бързо получава пълно влияние върху Филип, който сам пожелава да бъде доминиран. Съобщава се, че тя има физически чар и целеустременост, интелигентна е и е можела да води разговар, да бъде щастлива, весела и очарователна, но също така и да има амбиции за слава, одобрение и популярност. Според френския посланик херцог Сен Енян тя кара краля да повярва, че това, което тя желае, е неговата воля, и той споделя нейните вкусове и ексцентричности; кралят също така е силно сексуално зависим от жена си поради скрупулите си срещу секса извън брака.

Биполярните депресии на Филип V периодично го оставят парализиран и неспособен да се справя с държавни дела, по време на които тя се занимава с тях: такива периоди има през 1717, 1732, 1728, 1731, 1732 – 33 и 1737 г.

АбдикацияРедактиране

На 14 януари 1724 г. умореният Филип V абдикира в полза на сина си Луис, роден от предишния му брак, и се оттегля в Кралския дворец Ла Гранха, но по време на управлението му Изабела запазва властта си. Седем месеца по-късно Луис умира от едра шарка, което налага отново Филип V да заеме престола.

Външна и вътрешна политикаРедактиране

При управлението си Филип V започва процес за централизиране на испанската династична конфедерация, първата стъпка на който е ликвидирането на автономията на областите от Арагонската корона. С декретите от Нуева Планта тя и нейните институции са отменени, а Арагон и останалите земи в короната му (Каталония и Валенсия) са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация. Филип V налага в страната абсолютизъм от френски тип и дава възможност за силно културно влияние на Франция. От друга страна Филип V не се отказва от опитите да си върне част от изгубените испански владения. По инициатива на Изабела Фарнезе Испания започва Войната на четворния съюз и помага на Франция във Войната за полското наследство и във Войната за австрийското наследство. Така тя успява да отвоюва Неапол и Сицилия от Австрия и Оран от Османската империя. Освен това към края на управлението си Филип V успешно отблъсква британско проникване в испанските колонии в Централна и Южна Америка по време на т.н. Война за ухото на Дженкинс.

По времето на Филип V са предприети и първите стъпки за възстановяването на испанската икономика от стагнацията, обхванала страната при управлението на последните Хабсбурги.

Филип V е страдал от епилепсия и все по-задълбочаващи се депресия и меланхолия, позволяват на втората му съпруга, Изабела Фарнезе, да играе активна роля в управлението на страната. Голяма помощ за подобряването на състоянието на краля изиграва силната му привързаност към кастрат-сопраното Фаринели, който в продължение на 20 години всяка вечер изпълнява 4 арии пред краля, преди той да си легне.

По време на своето управление Филип V благоприятства търговията с испанските притежания в Америка. От тази атлантическа търговия се появяват важни фигури във военноморската история на Испания, сред които се откроява корсарът Амаро Парго, който често е бил облагодетелстван от царя, за да извърши своите набези.[4][5]

Филип V умира на 9 юли 1746 г. и е погребан в двореца Ла Гранха. Наследява го Фернандо VI.

ДецаРедактиране

 
Кенотаф на Филип V и Изабела

От първата си съпруга Мария-Луиза Савойска има децата:

  • Луи-Филип (1707 – 1724), крал на Испания
  • Филип-Луи (*/† 1709)
  • Филип-Пиер (1712 – 1719)
  • Фернандо VI (1713 – 1759), крал на Испания

От втората си съпруга Изабела Фарнезе има децата:

РодословиеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Kamen, Henry. „Philip V of Spain: The King who Reigned Twice“, Published by Yale University Press, 2001. ISBN 0-300-08718-7
  2. Durant, Will. „The Age of Louis XIV“, p.699. Simon and Schuster, New York, 1963.
  3. J. S. Bromley, ed. The New Cambridge Modern History, Vol. 6: The Rise of Great Britain and Russia, 1688 – 1715/25 (1970) ch 13 – 14
  4. El corsario de Dios. Documentos sobre Amaro Rodríguez Felipe (1678 – 1747)
  5. Amaro Pargo: documentos de una vida, I. Héroe y forajido
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philip V of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Карлос II Крал на Испания (1 ноември 1700 – 14 януари 1724) Луис I
Луис I Крал на Испания (6 септември 1724 – 9 юли 1746) Фернандо VI