Филип V (Испания)
Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (на френски: Philippe d’Anjou, 19 декември 1683 – 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.
Филип V | |
---|---|
Крал на Испания | |
![]() |
|
Управление | 15 ноември 1700-14 януари 1724, 6 септември 1724 – 9 юли 1746 |
Наследил |
Карлос II Луис I |
Наследник |
Луис I Фернандо VI |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | двореца Ла Гранха, Испания |
Други титли |
Крал на Неапол Крал на Сицилия Крал на Сардиния Херцог на Милано Херцог на Люксембург |
Подпис |
![]() |
Семейство | |
Династия | Бурбони |
Баща | Луи Бурбон, велик дофин на Франция |
Майка | Мария Анна Виктория Баварска |
Бракове |
Мария-Луиза Савойска Изабела Фарнезе |
Филип V в Общомедия |
Права върху испанския престолРедактиране
Филип е роден във Версай на 19 декември 1683. Той е втори син на френския велик дофин Луи дьо Бурбон и Мария Анна Виктория Баварска.,[1] По бащина линия Филип е внук на френския крал Луи XIV и на испанската инфанта Мария-Тереза. Като внук на френския крал още при раждането си Филип получава титлата Херцог Д'Анжу.
На 1 ноември 1700 г. умира испанският крал Карлос II, последният мъжки представител на Хабсбургската династия в Испания, което прекъсва мъжката линия на унаследяване на испанския престол. Преди смъртта си Карлос II посочва за свой наследник Филип, внук на сестра му, Мария-Тереза.[1] Карлос II обаче посочва като алтернативен заместник на Филип и племенника си, ерцхерцог Карл Хабсбург-Австрийски, който е син на свещения римски император Леополд I и Маргарита-Тереза, също сестра на Карлос II. Оказва се, че Филип Бурбон и Карл Австрийски имат еднакви права върху испанския престол.
Привържениците на Филип изтъкват, че той има по-големи права върху короната, тъй като баба му е по-голямата дъщеря на крал Филип IV Испански. Привържениците на Карл Австрийски от своя страна оспорват правото на Филип върху испанската корона, като изтъкват, че когато баба му се е омъжила за Луи XIV, официално е декларирала отказ от правата си върху испанския престол, което се отнасяло и за потомците ѝ, докато Маргарита-Тереза не е била принудена да прави това. Французите официално се противопоставят на този довод, като изтъкват, че богатата зестра на Мария-Тереза Испанска, която Франция е трябвало да получи в замяна на този отказ, не е била изплатена, което според подписания преди сватбата договор е достатъчно основание за анулиране на декларацията, с която тя се е отказала от испанското престолонаследство.[2]
След дълги преговори между испанския кралски съвет и Великия френски дофин, който защитавал правото на сина си върху испанската корона, се стига до споразумение, според което Филип получава кралската корона на Испания. В замяна на това той и потомците му официално ще бъдат заличени от списъка с наследниците на френския престол.[1]
След като кралският съвет приел волята на Карлос II, обявявайки Филип за крал на Испания, испанският посланик в Париж е повикан във Версай, където се представя пред новия си крал. Посланикът паднал на колене пред Филип и произнесъл дълга и тържествена реч на испански език, от която Филип не разбрал нито дума, докато самият Луи XIV разбрал всичко. Оказало се, че новият испански крал не говори испански език и трябвало да получи първия си урок по испански още същия ден.
Война за испанското наследствоРедактиране
Обявяването на Филип за испански крал е посрещнато остро от останалите европейски държави. Още през 1702 г. на Франция се налага да защитава с оръжие правото на Филип върху испанската корона. Войната продължава цели единадесет години и завършва с подписването на договора от Утрехт, с който Филип е признат от редица държави за законен испански крал, в замяна на което от Испания отпаднали териториите на Менорка, Гибралтар, Испанска Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Сицилия.[3]
Цената, която Испания плаща, за да бъде признат новият ѝ крал, e доста висока, тъй като испанските територии в Европа значително намаляват. Освен това окончателно тя преотстъпва мястото си на първа морска сила на Великобритания.
Семейство и наследнициРедактиране
На 2 ноември 1701 Филип V се жени за втората си братовчедка Мария-Луиза Савойска (1688 – 1714), която му ражда четири деца:
- Луи-Филип (1707 – 1724)
- Филип (1909)
- Филип (1712 – 1719)
- Фернандо VI
След смъртта на Мария-Луиза Филип V се жени за Изабела (Елизабет) Фарнезе (1692 – 1766). Двамата имат седем деца:
- Карлос III (1716 – 1788)
- Франсиско (1717)
- Мариана-Виктория, кралица на Португалия (1718 – 1781)
- Филип, херцог на Парма (1720 – 1765)
- Мария Тереза Рафаела, дофина на Франция (1726 – 1746)
- Луис-Антонио (1727 – 1785), архиепископ на Толедо.
- Мария-Антония, кралица на Сардиния (1729 – 1789)
УправлениеРедактиране
На 14 януари 1724 г. Филип V абдикира в полза на най-големия си син Луис I. Луис I обаче умира в края на същата година от едра шарка, което налага отново Филип V да заеме престола.
При управлението си Филип V започва процес за централизиране на испанската династична конфедерация, първата стъпка на който е ликвидирането на автономията на областите от Арагонската корона. С декретите от Нуева Планта тя и нейните институции са отменени, а Арагон и останалите земи в короната му (Каталония и Валенсия) са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация. Филип V налага в страната абсолютизъм от френски тип и дава възможност за силно културно влияние на Франция. От друга страна Филип V не се отказва от опитите да си върне част от изгубените испански владения. По инициатива на Изабела Фарнезе Испания започва Войната на четворния съюз и помага на Франция във Войната за полското наследство и във Войната за австрийското наследство. Така тя успява да отвоюва Неапол и Сицилия от Австрия и Оран от Османската империя. Освен това към края на управлението си Филип V успешно отблъсква британско проникване в испанските колонии в Централна и Южна Америка по време на т.н Война за ухото на Дженкинс.
По времето на Филип V са предприети и първите стъпки за възстановяването на испанската икономика от стагнацията, обхванала страната при управлението на последните Хабсбурги.
Филип V е страдал от епилепсия и все по-задълбочаващи се депресия и меланхолия, което позволило на втората му съпруга, Изабела Фарнезе, да играе активна роля в управлението на страната. Голяма помощ за подобряването на състоянието на краля изиграва силната му привързаност към кастрат-сопраното Фаринели, който в продължение на 20 години всяка вечер изпълнява 4 арии пред краля, преди той да си легне.
По време на своето управление Филип V благоприятства търговията с испанските притежания в Америка. От тази атлантическа търговия се появяват важни фигури във военноморската история на Испания, сред които се откроява корсарът Амаро Парго, който често е бил облагодетелстван от царя, за да извърши своите набези.[4][5]
Филип V умира на 9 юли 1746 г. и е погребан в двореца Ла Гранха. Наследява го Фернандо VI.
РодословиеРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в Kamen, Henry. „Philip V of Spain: The King who Reigned Twice“, Published by Yale University Press, 2001. ISBN 0-300-08718-7
- ↑ Durant, Will. „The Age of Louis XIV“, p.699. Simon and Schuster, New York, 1963.
- ↑ J. S. Bromley, ed. The New Cambridge Modern History, Vol. 6: The Rise of Great Britain and Russia, 1688 – 1715/25 (1970) ch 13 – 14
- ↑ El corsario de Dios. Documentos sobre Amaro Rodríguez Felipe (1678-1747)
- ↑ Amaro Pargo: documentos de una vida, I. Héroe y forajido
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philip V of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
Карлос II | → | Крал на Испания (1 ноември 1700 – 14 януари 1724) | → | Луис I |
Луис I | → | Крал на Испания (6 септември 1724 – 9 юли 1746) | → | Фернандо VI |