Мариела Гемишева
Мариела Гемишева е български моден дизайнер и артист в областта на пърформанса.[1]
Мариела Гемишева | |
български моден дизайнер | |
Родена | |
---|---|
Националност | България |
Кариера в изкуството | |
Стил | Концептуално изкуство |
Академия | Академия за архитектура, дизайн и изкуства в Прага Национална художествена академия |
Учители | Любомир Стойков |
Направление | Съвременно изкуство |
Награди | Златна игра (2017) |
Биография
редактиранеМариела Гемишева е родена на 1 ноември 1965 г. в Казанлък.[2] В началото на 1990-те години завършва магистратура в Академията за архитектура, дизайн и изкуства в Прага.[3] Специализира интериорен дизайн в студиото на архитект Борек Шипек в Амстердам. През 2007 година защитава дисертация на тема „Иновативни форми на пърформанса в модния дизайн през 90-те години на ХХ век в Западна Европа“ за присъждане на научна степен доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства към Националната художествена академия в София (научен ръководител е проф. д-р Любомир Стойков).
Мода и пърформанс
редактиранеГемишева е позната с абстрактните си решения в областта на модата. Често нейните ревюта се превръщат и колоритни пърформанси (Fashion Fire, 2003; Old Fashion Fashion, 2009), в които провокацията е съществен елемент. Според американския куратор Роджър Коновър тя е „неподражаема в превръщането на ограниченията в предимства“.[4] Мариела Гемишева влиза и в ролята на модел за проекта Автопортрет (2008), реализиран от обектива на Александър Нишков. По думите на дизайнерката изкуството е: „практика, комуникация, процес, неспокойствие – динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм“.[5]
Автор е на ефектните костюми за операта „Саломе“ по Рихард Щраус, които създава като модна колекция за постановката на Софийската опера и балет, сезон 2008 – 2009.[6]
От 2002 г. Гемишева преподава моден дизайн в Национална художествена академия в София.[7]
Член е на Института за съвременно изкуство – София от 2000 г. заедно с Яра Бубнова (директор, куратор), Лъчезар Бояджиев (художник), Правдолюб Иванов (художник), Александър Кьосев (културолог), Кирил Прашков (художник), Калин Серапионов (художник), Недко Солаков (художник), Мария Василева (куратор), Красимир Терзиев (художник), Стефан Николаев (художник), Иван Мудов (художник).
Награди
редактиранеГемишева е многократно номинирана на наградата „Златна игла“ ('96, '98, 2005) на Академия за българска мода, и за „Жена на годината“ (2008) от списание Грация. Номинирана е за наградата за съвременно изкуство „Shortlist 2008“.
Бележки
редактиране- ↑ Светла Петкова, „Мариела Гемишева: Модата ме чакаше“, в. Култура, бр. 27, 17 юли 2009 г.
- ↑ Кратка биография на сайта Artprice.bg, посетен на 4 ноември 2011.
- ↑ ((cs)) Сайт на Академията за изкуства, архитектура и дизайн в Прага.
- ↑ Роджър Коновър, каталог „In search of Balkania“, 2002.
- ↑ Владия Михайлова, „Себе-познание“ – разговор с Мариела Гемишева за модата, изкуството и модерната жена. – В: Intelligent life, Пролет 2008.
- ↑ Операта „Саломе“ за първи път на българска сцена, Vesti.bg, 19 юни 2009.
- ↑ Мариела Гемишева на сайта на НХА Архив на оригинала от 2019-06-26 в Wayback Machine..
Външни препратки
редактиране- Мариела Гемишева на сайта на Института за съвременно изкуство – София Архив на оригинала от 2019-06-26 в Wayback Machine.
- Мариела Гемишева в Contemporary Space
- „Мариела Гемишева: Срещаме все по-малко елегантни хора по улиците“, интервю на Румяна Генадиева, в-к „Труд“, 18 май 2018