Марина Влади (на руски: Марина Владимировна Полякова-Байдарова; на френски: Catherine Marina de Poliakoff-Baïdaroff) е френска певица, актриса и писателка от руски произход. [1]

Марина Влади
Marina Vlady
френска актриса
Марина Влади (1996)
Марина Влади (1996)

Родена
Марина Владимировна Полякова-Байдарова

Националност Флаг на Франция Франция
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1949-днес
Семейство
Съпруг Роберт Осейн
(1955-1959; развод)
Жан-Клод Бруйе
(1963-1966; развод)
Владимир Висоцки
(1970-1980; развод)
Партньор Леон Шварценберг
(1981-2003)
Деца Игор
Пьотр
Владимир

Уебсайт
Марина Влади в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е на 10 май 1938 в Клиши, Франция. Нейният баща Владимир Поляков, изпълнява цигански романси в Париж. Майка ѝ, Милица Енвалд е балерина. Тя е най-малката от 4 сестри. За себе си Марина разказва:

… Аз съм рускиня, само че с френски паспорт. Баща ми е завършил Московската консерватория. Когато започва Първата световна война, той отива във Франция, за да се присъедини към армията като доброволец. Той е бил единственият син на овдовяла майка и не са го взели в руската армия. Станал летец-пилот, бил ранен, награден с военен кръст. След войната той остава във Франция, работи в Парижката опера, пее седем сезона в операта на Монте Карло. Бил е познат с Модилиани, Матис, Делон. Семейството на майка ми напуска Русия през 1919 година. Мама е била в Белград и там се запознава с баща ми Владимир Поляков, който е бил пристигнал на турне там.

Моята майка е възпитавана в Петербург, в Института на благородните девици в Смолни. През 1917 г. тя е била на 18 години. Тя е била една от онези, които, вдъхновени от нови идеи, са провесили червени дрипи на прозорците в деня на въстанието. После тя вижда как разбиват еврейските търговци на платове и дрехи и си спомня през целия си живот как са хвърляни огромни парчета плат в различни цветове, разгъващи се по цялата улица. След това убиват любимата ѝ класна дама и тя, както и много девойки, от страх избягва в чужбина. Така тя, преживявайки много трагични епизоди, се оказва в Париж.

из спомените на Марина Влади [2]

 
Марина Влади на 1.6.1960 г.

Псевдонима Влади взима след смъртта на баща си – в негова чест. Носителка е на наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан за филма „Съвременна история или царицата на пчелите“ (1963). През 1987 година от печат излиза книгата ѝ, посветена на покойния ѝ съпруг, със заглавие „Владимир, или Прекъснатият полет…“. Също е изпълнявала песни по негова музика и стихове. През 2006 година Влади съвместно с режисьора Жан-Люк Тардие поставя спектакъл на френски език „Владимир, или Прекъснатият полет…“ по едноименната книга.

Личен животРедактиране

Има 4 брака и трима сина:[3]

  • 1. Робер Осейн /Robert Hossein/ (23 декември 1955 – 1959), френски актьор и режисьор; синове Игор (живее в Пиренеите във Франция) и Пьотр (Пьер, китарист и балалайчник, живее в Южна Франция).
  • 2. Жан-Клод Бруйе /Jean-Claude Brouillet/ (1963 – 1966), френски пилот и притежател на авиокомпания в Африка; син Владимир (живее в Таити).
  • 3. Владимир Висоцки (1970 – 1980), певец, композитор, актьор и писател, един от най-известните бардове в Съветския съюз. Влади е била голямата любов и последната жена Висоцки до края на живота.
 
Марина Влади през 2009 г.
  • 4. Леон Шварценберг /Léon Schwartzenberg/ (1981 – 2003), лекар-онколог.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1965 Камбани в полунощ Chimes at Midnight Кейт Пърси Орсън Уелс
1986 По следите на капитан Грант В поисках капитана Гранта Марко Вовчок Станислав Говорухин

БиблиографияРедактиране

  • Babouchka, récit, coécrit avec Hélène Vallier, Odile Versois et Olga Varen, Éditions Fayard, Paris, 1979 ISBN 2-213-59644-1
  • Vladimir ou le vol arrêté, récit, Éditions Fayard, Paris, 1987 ISBN 2213020620
  • Les Jeunes filles, roman de Vladimir Vissotsky, avant-propos de Marina Vlady, Éditions Alinea, 1989 ISBN 2904631860
  • Récits pour Militza, récit, Éditions Fayard, Paris, 1989 ISBN 2213023204
  • Le Collectionneur de Venise, roman, Éditions Fayard, Paris, 1990 ISBN 9782213025421
  • Le Voyage de Sergueï Ivanovitch, roman, Éditions Fayard, Paris, 1993 ISBN 2213030561
  • Du cœur au ventre, essai, Éditions Fayard, Paris, 1996 ISBN 2213596433
  • Ma Ceriseraie, roman, Éditions Fayard, Paris, 2001 ISBN 2213610096
  • Ballades, poésies, de Vladimir Vissotsky, préface de Marina Vlady, Les Éditions de Janus, Paris, 2003 ISBN 291266814X
  • 24 images/seconde, mémoires, Éditions Fayard, Paris, 2005 ISBN 2213623589
  • Sur la plage, un homme en noir, roman, Éditions Fayard, Paris, 2006 ISBN 2213628858
  • Le Fol Enfant, récit, Éditions Fayard, Paris, 2009 ISBN 9782213637006
  • C'était Catherine B., récit sur la vie de Catherine Binet, Éditions Fayard, Paris, 2013

ИзточнициРедактиране

  1. Marina Vlady, IMDb.com.
  2. …Три жены, три весны, спомените на Марина Влади.
  3. Биография :: Cайт актрисы Марины Влади. // marinavlady.ru. Посетен на 2019-05-16.

Външни препраткиРедактиране