Таити
Таити (на френски: Tahiti) е най-големият остров във Френска Полинезия. Намира се в архипелага Дружествени острови в южната част на Тихия океан. Географските му координати са 17°37′ ю.ш. 149°26′ з.д. Тук живеят 170 000 души (2002), което го прави най-многолюдния остров във Френска Полинезия. Столица на Таити е Папеете и тя се намира в северозападната част на острова. Старото име на Таити е Отахеите.
| Таити Tahiti | |
 Бреговата ивица на Таити. | |
 | |
| Страна |  Франция |
|---|---|
| Адм. единица | Дружествени острови |
| Акватория | Тихи океан |
| Площ | 1045 km² |
| Население | 183 645 души (2012) 176 души/km² |
| Най-висока точка | 2241 (връх Ороена) m н.в. |
  Местоположение в Тихи океан | |
| Таити в Общомедия | |
География
редактиране
Таити е най-големият от всичките 115 острова и атола във Френска Полинезия с обща площ 1048 km2 и дължина 45 km. Най-високата точка на Таити е връх Ороена (2241 m). Състои се от два планински масива – Таити Нуи („голямо Таити“, разположен в северозападната част) и Таити Ити („малко Таити“, в югоизточната), свързани чрез провлак, широк 2 km. От двата дяла Таити Нуи е значително по-развитият. Островът е с вулканичен произход изграден от базалти и обкръжен от коралови рифове. Климатът е тропичен, морски. Дъждовният сезон е от ноември до април, с годишна сума на валежите 1500 mm. Склоновете на планините са обрасли с гъсти и влажни тропични гори. В крайбрежните тесни равнини се отглеждат кокосови палми, банани, захарна тръстика, ванилия, ананаси, таро, ямс, батати. В крайбрежните води местното население лови риба и бисерни миди.[1]
История
редактиранеПолинезийското заселване на островите се датира между 300 и 800 г., като преселниците идват от архипелазите Тонга и Самоа. За първи път островите са забелязани през 1606 г. от испански корабоплаватели, но първото посещение на европейци е едва през 1767 г.
Най-важният европейски мореплавател, изследвал Таити, е френският капитан Луи Антоан дьо Бугенвил. Силно впечатление в Европа направили описанията на архипелага, което в духа на тогавашната епоха Таити е представено като райско място, на което хората живеят просто и щастливо, далеч от покварата на цивилизацията. Островът е посетен и описан и от капитан Джеймс Кук през 1769.
След идването на европейците, докъм края на XVIII век населението е почти унищожено от тиф и едра шарка. През 1842 над архипелага е установен френски протекторат, а през 1880 кралят на Таити приема установяването на френско управление. И до днес Таити е територия на Франция.
Известен факт е, че на острова е творил и живял известният художник Пол Гоген.
Население
редактиране| Община | Население | Площ, km2 | Гъстота, д/km2 | Подобщини | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| Аруе | 9494 | 21,45 | 443 | Най-голямата община (по население) в Таити и във Френска Полинезия | |
| Фаа | 29 781 | 34,2 | 871 | ||
| Хитиа О Те Ра | 8691 | 218,2 | 40 | Хитиа, Махаена, Папеноо, Тиареи | Административният център на общината е в Хитиа |
| Маина | 14 356 | 51,6 | 278 | Близо до река Папеноо | |
| Паеа | 12 084 | 64,5 | 187 | ||
| Папара | 10 630 | 92,5 | 115 | ||
| Папеете | 26 050 | 17,4 | 1,497 | Столица на Френска Полинезия и вторият по големина град | |
| Пирае | 14 551 | 35,4 | 411 | Намира се между Папеете и Аруе | |
| Пинауииа | 25 399 | 75,9 | 335 | Пинауииа е третият по големина град във Френска Полинезия | |
| Теарапу-Изток | 11 538 | 218,3 | 53 | Афаахити, Фааоне, Пуеу, Таутира | Отдалечен остров наречен Мехетиа също принадлежи на общината |
| Теарапу-Запад | 7007 | 104,3 | 67 | Теахупоо, Таохоту, Верао | Разпростира се на повече от половината на полуостров Таити Ити |
| Тева И Ута | 8591 | 119,5 | 72 | Матееа, Папеари | Административният център на общината е в Матееа |
Икономика
редактиране
Туризмът е сред най-важните отрасли, като особено голям човекопоток има по време на фестивала Хеива в Папеете. На този фестивал през юли се чества местната култура, както и превземането на Бастилията във Франция.
Таитянската валута, френският тихоокеански франк, (CFP, означаван също като XPF), е привързан към еврото (1 CFP = EUR 0,00838).
Индустралното отглеждане на таитянската перла (т. нар. „черна перла“) е значителен източник на приходи, като повечето от перлите се изнасят за Япония, Европа и САЩ. Таити също изнася ванилия, плодове, цветя, риба, кокосово масло, растителни масла за парфюмерийната индустрия и др.
Наука и образование
редактиранеУниверситетът на Френска Полинезия се намира на остров Таити. Това е малък университет с 2000 студенти и 60 изследователи.
Транспорт
редактиранеВъздушен
редактиранеFaa'a International Airport се намира на 5 km от Папеете в община Фаа и е единственото международно летище във Френска Полинезия. Поради липсата на равен терен, вместо да се изравняват големи участъци от наклонена земеделска земя, летището е изградено предимно върху обработени земи на коралов риф точно до брега.
Международните дестинации като Оукланд, Ханга Роа, Хонолулу, Лос Анджелис, Париж, Сантяго де Чили, Сидни и Токио са обслужвани от Air France, Air New Zealand, Air Tahiti Nui, Hawaiian Airlines и LAN Airlines.
Полети във Френска Полинезия и Нова Каледония са обслужени от Aircalin, Air Moorea и Air Tahiti, последните две авиокомпании имат седалище на летището.
Ферибот
редактиранеThe Ferry Mo'orea работи от Папеете и отнема около 45 минути до Moorea. Други фериботи са Aremiti 5 и Aremiti 7 и тези два ферибота плават до Moorea за около половин час. Има и няколко фериботи, които превозват хора и товари през островите. Основният център за тези фериботи е Papeete Wharf.
Инфраструктура
редактиранеТаити има магистрала, която се намира на западния бряг. Тази магистралата започва в Аруе и продължава през градската зона на Папеете. След това продължава по протежение на западното крайбрежие на Таити Нуи през по-малки селища. Магистралата се отклонява на изток към Таити Ити.
Население
редактиранеОсновна част са таитяните от полинезийски произход, както и европейци и азиатци, предимно китайци. Таитяните са граждани на Франция и имат пълни граждански и политически права. На острова се говори на таитянски и френски език.
