Уикипедия

Марин Сореску

Марин Сореску (на румънски: Marin Sorescu) е румънски политик (министър), писател (поет, белетрист, драматург, преводач), член на Румънската академия.

Марин Сореску
Роден29 февруари 1936 г.
Булзещи, Румъния
Починал8 декември 1996 г. (60 г.)
Букурещ, Румъния
Професияредактор
Националност Румъния
Активен период1964 -
Жанрстихотворение, есе, пиеса
Направлениенеомодернизъм
НаградиХердерова награда (1991)
Марин Сореску в Общомедия

Той е сред най-ярките представители на румънската неомодернистична философска поезия заедно с Никита Станеску и Ана Бландиана.

Биография редактиране

Роден е на 29 февруари 1936 г. в Булзещи, на 170 км от столицата Букурещ, като 5-о дете в селско семейство[1]. Завършва Букурещкия университет. През 1978–1990 г. работи като литературен редактор в списание „Промишленост“. Участва в дисидентското движение.

След революцията от 1989 г. заема поста министър на културата на Румъния (1993–1995). Умира от инфаркт в Букурещ на 8 декември 1996 г.

Творчество редактиране

Дебютира през 1964 г. на 28-годишна възраст със сборника с пародии „Единствен сред поетите“. Общо през живота си публикува 23 книги, превръщайки се в един от най-известните румънски поети.

Още първата му стихосбирка „Смъртта на часовете“ (Moartea ceasului, 1967) му носи популярност. Следват сборникът с философско-сатирични стихове „Младостта на Дон Кихот“ (1968), „Средата на реката“ (1974), „Облаци“ (1975), „Въглища“, „Кладенци в морето“, „В Лилиеч“.

Автор е също на драмите „Рибарят Йона“ (1968), „Лоно или Жаждата на солената планина“ (1973), „Клисарят“, „Нерви“, „Третият кол или Дракула“ (преведени на български от Огнян Стамболиев), както и на критическите книги „Трактат за поезията“, „Безсъници“, „Леко, с пианото по стълбите“. Сореску е автор на есета и книги с интервюта с големи световни поети[1].

В драматургията Марин Сореску е последовател на Йожен Йонеско, неговите философски пиеси „Рибарят Йона“, „Третият кол или Дракула“, „Клисарят“ са театър на абсурда. Автор е на комедиите „Студ“ и „Братовчедът на Шекспир“, изпълнени със сарказъм и черен хумор.

Признание и награди редактиране

Член е на поeтическата академия „Стефан Маларме“ (1983) и на Румънската академия (1992)[1].

Носител е на наградата на Румънската академия (1968, 1977), наградата „Napoli ospite“ (Италия, 1970), наградата „Le Muse“ (Флоренция, 1978), наградата за мистична поезия „Фернандо Риело“ (Мадрид, 1983) и Хердерова награда (1991). Предлаган е за Нобелова награда[1].

Неговото име днес носят Националният театър на Румъния и Букурещкият лицей за изкуства.

Библиография редактиране

  • 1964 – Singur printre poeți
  • 1965 – Poeme Sorescu
  • 1966 – Moartea ceasului
  • 1966 – Unde fugim de-acasă?
  • 1967 – Poeme Sorescu
  • 1968 – Iona
  • 1968 – Tinerețea lui Don Quijote
  • 1969 – 80 Poezii – 80 Poesie
  • 1969 – Lirice Pasternac
  • 1969 – Teoria sferelor de influență
  • 1970 – Paraclisierul
  • 1970 – Tușiți
  • 1970 – Unghi
  • 1972 – Rame – Douăzeci și cinci de poezii
  • 1972 – Singur printre poeți
  • 1972 – Suflete, bun la toate
  • 1973 – 1980 – La Lilieci
  • 1973 – Astfel
  • 1973 – Ocolul infinitului mic pornind de la nimic
  • 1974 – Setea muntelui de sare
  • 1975 – Insomnii – Microeseuri
  • 1975 – Norii
  • 1976 – Descîntoteca
  • 1976 – Matca – Piesă în trei acte
  • 1976 – Poeme Sorescu
  • 1976 – Starea de destin
  • 1977 – Trei dinți din față
  • 1978 – Sărbători itinerante
  • 1978 – Trei dinți din față
  • 1979 – Ceramică
  • 1979 – Tinerețea lui Don Quijote
  • 1980 – Teatru Sorescu
  • 1982 – Fîntîni în mare
  • 1982 – Viziunea viziunii
  • 1983 – La Muerte Del Reloj
  • 1984 – Drumul Sorescu
  • 1984 – Ieșirea prin cer
  • 1985 – Tratat de inspirație
  • 1985 – Ușor cu pianul pe scări: Cronici Literare
  • 1986 – La Lilieci
  • 1987 – Adam Puslojic, Omul, Opera și încă ceva
  • 1987 – Apă Vie, Apă Moartă
  • 1987 – Micii grădinari în minunata lume a plantelor
  • 1989 – Augustin Buzura și – Drumul Cenușii
  • 1989 – Ecuatorul și Polii
  • 1990 – 1993 – Poezii Sorescu
  • 1991 – Poezii alese de cenzură
  • 1992 – Vărul Shakespeare și alte piese
  • 1993 – Iona – A Treia Țeapă – Vărul Shakespeare
  • 1993 – Trei dinți din față
  • 1994 – Traversarea
  • 1995 – Iona
  • 1995 – Lulu Și Gulu-Gulu: Versuri pentru copii, ilustrate de autor
  • 1995 – Poemele tuturor tainelor
  • 1996 – Din grădina copilăriei – Culegere de poezii pentru elevii din clasele I-IV
  • 1996 – Moment poetic
  • 1996 – Poezii Sorescu
  • 1996 – Unde fugim de-acasă?
  • 1997 – Puntea (Ultimele)
  • 1998 – Diligența cu păpuși
  • 1998 – Douăzeci și cinci de poeme
  • 1998 – Efectul de piramidă
  • 1999 – Japița – Inedit
  • 1999 – Romanul Călătoriilor – Jurnal inedit
  • 2000 – Încoronare
  • 2000 – Iona
  • 2000 – Scrînteala vremii
  • 2002 – 2006 – Opere Sorescu
  • 2003 – Iona
  • 2003 – Parodii – Fabule – Epigrame
  • 2003 – Unde fugim de-acasă?
  • 2003 – Unde fugim de-acasă?
  • 2004 – Bile și cercuri
  • 2004 – Ceramică
  • 2004 – Iona
  • 2005 – Între linii
  • 2005 – Iona și alte două piese
  • 2005 – Ocolul Infinitului Mic, Pornind De La Nimic
  • 2006 – Poezii Sorescu
  • 2006 – Poezii alese – Antologie pentru uz școlar
  • 2006 – Teatru Sorescu
  • 2006 – Trei dinți din față
  • 2009 – Trei dinți din față
  • 2010 – La Lilieci
Издания на български
  • Три предни зъба. Роман. София: Народна култура, 1981
  • Стълба за Небето. 133 стихотворения; Дракула или Третия кол, 5 пиеси. Подбор, предговор и превод Огнян Стамболиев. Русе: Авангардпринт, 2011[2]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г Биография на Марин Сореску в Литературен свят
  2. ↑ Александър Шурбанов, „Поезията и драматургията на Марин Сореску на български“, електронно списание LiterNet, 29 ноември 2011, № 11 (144).

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Сореску&oldid=12074082“.