Мария Брабантска (Франция)

кралица на Франция
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Брабантска.

Мария Брабантска (на френски: Marie de Brabant, на нидерландски: Maria van Brabant; * ок. 1254/1260 или 1256, Льовен, Брабант; † 10 януари 1321, Ле Мюро при Meulan-en-Yvelines) от род Регинариди, е като втора съпруга на Филип III Смелия от 1275 до 1285 г. кралица на Франция.

Мария Брабантска
кралица на Франция
MariaofBrabant.jpg
Родена
Починала
12 януари 1321 г. (66 г.)
Мьолан ан Ивлин, Франция
Погребана Париж, Франция

Религия католицизъм
Управление
Период 1275 – 1285
COA franch queen Marie de Brabant.svg
Семейство
Род Регинариди
Баща Хендрик III
Майка Аликс от Бургундия
Братя/сестри Годфрид Брабантски
Хендрик IV
Ян I
Съпруг Филип III (28 август 1274 – 12 октомври 1285)
Деца Луи д'Еврьо
Благш Френска
Маргьорит Френска
Мария Брабантска в Общомедия

ПроизходРедактиране

Дъщеря е на херцог Хендрик III (1231 – 1261) от Херцогство Брабант и съпругата му Аликс от Бургундия (1233 – 1273), дъщеря на Хуго IV, херцог на Бургундия.

Кралица на ФранцияРедактиране

Мария се омъжва на 21 август 1274 г. във Венсен за доста по-стария вдовец Филип III (1245 – 1285), крал на Франция от рода на Капетингите, и е коронована на 24 юни 1275 в Париж.

Постепенно тя започва да влияе силно на съпруга си. На 5 октомври 1285 г. той умира от малария. 25-годишната вдовица загубва политическото си влияние.


Следващи годиниРедактиране

След смъртта на краля тя започва да се грижи за децата си и успява да омъжи дъщерите си в значимите европейски династии. Мария надживява Филип III с 36 години и доживява възкачването на трона на Луи X (1314) и Филип V (1316).

Мариа Брабантска умира през 1321 г. на 61 години в манастира на Meulan, в който се оттеглила през 1316 г. Тя е погребана в Париж в църквата на францисканския манастир Couvent des Cordeliers. Нейният гроб е разрушен при пожар през 1580 г.

ДецаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de Franc. Librairie Académique Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6.
  • Franck Collard: Grandeur et chute d’un conseiller du roi. L’affaire Pierre de la Brosse. In: L’Histoire. Nr. 197, März 1996, ISSN – 2411 0182 – 2411, S. 50 – 55.

Външни препраткиРедактиране