Филип III (Франция)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип III.
Филип III Смелия (на френски: Philippe le Hardi) (30 април 1245 година в замъка Поаси — 5 октомври 1285 година в Перпинян, погребан в абатството Сен Дени). Той е син на Луи IX Свети и Маргьорит дьо Прованс. Крал на Франция от 1270 до 1285 година.
| Филип ІІІ | |
|---|---|
| Крал на Франция | |
_-_Saint-Denis_-_M%C3%A9diath%C3%A8que_de_l%27architecture_et_du_patrimoine_-_APMH00005068.jpg) |
|
| Лични данни | |
| Управление | 1270 – 1285 |
| Роден | |
| Починал |
5 октомври 1285 г.
|
| Погребан в | Базилика „Сен Дени“ |
| Предшественик |
 Луи IX Свети |
| Наследник |
Филип IV Красиви |
| Семейство | |
| Баща | Луи IX Свети |
| Майка | Маргьорит дьо Прованс |
| Бракове |
Изабела Арагонска Мария Брабантска |
| Потомци | Луи, Филип ІV, Шарл, Луи Еврьо, Бланш |
| Герб |
.svg) |
| Филип ІІІ в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Филип е втори син на Луи IX и Маргьорит дьо Прованс. Своето име получава в чест на своя прадядо Филип II Август[1]. В 1260 година, след смъртта на своя по-голям брат Луи става наследник на престола.
На 25-годишна възраст Филип се възкачва на френския престол. Нерешителен по характер, той следва политиката на своя баща. Голямо влияние над него имат първо Пиер дьо ла Брос, а след това и чичо му Шарл I Анжуйски, крал на Неаполитанското кралство.
Отстъпвайки пред настояването на Шарл Анжуйски, Филип ІІІ поставя кандидатурата си за престола на Свещената римска империя, но без успех. Заради Шарл Анжуйски, се замесва и в конфликт с Арагон.
Филип има и собствени интереси в Арагон. През 1275 г. той отстоява Навара от претенциите на кралете на Кастилия и Арагон, но неговото застъпничество за френската принцеса, омъжена за сина на Алфонсо X Кастилски и лишена от права след смъртта на мъжа си (1276), не довежда до желаната цел. Още по-неудачно се оказва навлизането на френски войски в Арагон, предприето след Сицилианска вечерня, по настояване на Шарл I Анжуйски. Папа Мартин IV, предан на Шарл и Филип, отлъчва Педро Арагонски от църквата, обявява го за свален от престола и на негово място назначава един от по-младите синове на Филип ІІІ – Шарл Валоа. Френската войска и френския флот, изпратени за осъществяване на тези проекти, претърпяват провал: флотът е два пъти разбит, а армия, задържана в своето настъпление при крепостта Херона, става жертва на болести. Филип, който лично командва своите войски, също заболява и умира по време на отстъплението към Херона.
Така приключва последната година от царуването (1285), на Филип ІІІ, който служейки на интересите на чичо си Шарл I Анжуйски, /загубил Сицилианското кралство от арагонския владетел Педро III / при неуспешния опит, да превземе Арагон губи живота си.
Филип умира на 5 октомври 1285 г. в Перпинян. Погребан е до първата си съпруга Изабела Арагонска (1247-1271) в базиликата „Сен Дени“.
Бракове и децаРедактиране
.
Първи брак: (на 28 май 1262) с Изабела Арагонска (араг. Isabeld'Aragón, кат. Elisabet d'Aragó i d'Hongria), (1247 година – 28 януари 1271 година) – инфанта на Арагон, дъщеря на краля на Арагон Хайме I Завоевателя и Йоланта Унгарска.
На 28 май 1262 година Изабела се омъжва за наследника на френския престол Филип. Венчаването е в катедралния храм Клермон.
Изабела ражда четирима сина:
- Луи (1264 – 1276) –
- Филип IV Красиви (1268 – 1314) – крал на Франция
- Робер (1269 – 1276)
- Шарл Валоа, (1270 – 1325)
Втори брак: на 21 август 1274, с Мария Брабантска (нидерл. Maria van Brabant, фр. Marie de Brabant), (1254 – 1321) – дъщеря на херцога на Брабант Хенрих III и Аделаида Бургундска, кралица на Франция 1274 – 1285 г.
На 21 август 1274 година във Венсен е подписан брачния договор на Мария Брабантска и краля на Франция Филип III. На 24 юни 1275 година Мария е коронясана в Светата капела на Париж.
От брака се раждат три деца:
- Луи (Еврьо) – (1276 – 1319) основател на династия Еврьо, пер на Франция.
- Бланш (1278 – 1305) – от 1300 година – съпруга на Рудолф I Хабсбург
- Маргарита (1282 – 1317)
ИзточнициРедактиране
- Ferdinand Hoefer, Nouvelle Biographie générale [lire en ligne [archive]] ; parfois les dates du 12 août et du 30 août sont données.
- Alain Erlande-Brandenburg, , Arts et métiers Graphiques, 1975, p. 30
- Fabricio Cárdenas, , Perpignan, Ultima Necat,coll. „ Les vieux papiers “, 2014, 141 p. (ISBN 978-2-36771-006-8, notice BnFno FRBNF43886275)
- к:1 2 Zotz T. Philipp III. der Kühne // Die französischen Könige des Mittelalters. Von Odo bis Karl VIII. – München: Verlag C.H. Beck, 2006, S. 177.