Филип III (Франция)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Филип III.
Филип III Смелия (на френски: Philippe le Hardi; * 3 април 1245, замък Поаси, Франция; † 5 октомври 1285, Перпинян, погребан в абатството Сен Дени) е крал на Франция от 1270 до 1285 година.
|
Филип III Philippe III de France |
|
|---|---|
| крал на Франция | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Сен Дени, Сен Дени, Франция |
|
|
|
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 1270 – 1285 |
| Предшественик |
 Луи IX |
| Наследник |
Филип IV |
.svg) |
|
| Семейство | |
| Род | Капетинги |
| Баща | Луи IX |
| Майка | Маргарита Прованска |
| Братя/сестри |
Маргарета Френска Агнеса Френска Робер дьо Клермон |
| Съпруга |
Исабела Арагонска (28 май 1262 – 28 януари 1271) Мария Брабантска (21 август 1274 – 5 октомври 1285) |
| Деца |
Филип IV Шарл Валоа Луи д'Еврьо Благш Френска Маргьорит Френска |
| Филип III в Общомедия | |
Произход и наследникРедактиране
Филип е втори син на Луи IX Свети и Маргарита Прованска. Своето име получава в чест на своя прадядо Филип II Август. В 1260 година, след смъртта на своя по-голям брат, Луи става наследник на престола.
Крал на Франция (1270 – 1285)Редактиране
_-_Saint-Denis_-_M%C3%A9diath%C3%A8que_de_l%27architecture_et_du_patrimoine_-_APMH00005068.jpg)
На 25-годишна възраст Филип се възкачва на френския престол. Нерешителен по характер, той следва политиката на своя баща. Голямо влияние над него имат първо Пиер дьо ла Брос, а след това и чичо му Шарл I Анжуйски, крал на Неаполитанското кралство.
Отстъпвайки пред настояването на Шарл Анжуйски, Филип ІІІ поставя кандидатурата си за престола на Свещената Римска империя, но без успех. Заради Шарл Анжуйски, се замесва и в конфликт с Арагон.
Филип има и собствени интереси в Арагон. През 1275 г. той отстоява Навара от претенциите на кралете на Кастилия и Арагон, но неговото застъпничество за френската принцеса, омъжена за сина на Алфонсо X Кастилски и лишена от права след смъртта на мъжа си (1276), не довежда до желаната цел. Още по-неудачно се оказва навлизането на френски войски в Арагон, предприето след Сицилианска вечерня, по настояване на Шарл I Анжуйски. Папа Мартин IV, предан на Шарл и Филип, отлъчва Педро Педро III Арагонски от църквата, обявява го за свален от престола и на негово място назначава един от по-младите синове на Филип ІІІ – Шарл Валоа. Френската войска и френския флот, изпратени в кръстоносен поход за осъществяване на тези проекти, претърпяват провал: флотът е два пъти разбит, а армия, задържана в своето настъпление при крепостта Херона, става жертва на болести. Филип, който лично командва своите войски, също заболява и умира по време на отстъплението към Херона.
Така приключва последната година от царуването (1285) на Филип ІІІ, който служейки на интересите на чичо си Шарл I Анжуйски (загубил Сицилианското кралство от арагонския владетел Педро III) при неуспешния опит да превземе Арагон, губи живота си.
Филип умира на 5 октомври 1285 г. в Перпинян. Погребан е до първата си съпруга Изабела Арагонска (1247-1271) в базиликата „Сен Дени“.
Бракове и децаРедактиране
Първи брак: на 28 май 1262 г. с Изабела Арагонска (на арагонски: Isabeld'Aragón, на каталонски: Elisabet d'Aragó i d'Hongria; * 1247; † 28 януари 1271) – инфанта на Арагон, дъщеря на краля на Арагон Хайме I и Йоланда Унгарска. Венчаването е в катедралния храм Клермон. Изабела ражда четирима сина:
- Луи (1264 – 1276)
- Филип IV Красиви (1268 – 1314), крал на Франция
- Робер (1269 – 1276)
- Шарл Валоа, (1270 – 1325)
Втори брак: на 21 август 1274 г. с Мария Брабантска (на нидерландски: Maria van Brabant, на френски: Marie de Brabant; * 1254, † 1321), дъщеря на херцога на Брабант Хендрих III и Аликс от Бургундия; Мария е кралица на Франция от 1274 до 1285 г. Брачния договор е подписан във Венсен, а коронацията ѝ е на 24 юни 1275 г. в Светата капела на Париж. От брака се раждат три деца:
- Луи (Еврьо) (1276 – 1319), основател на династия Еврьо, пер на Франция
- Бланш Френска (1278 – 1305), от 1300 г. съпруга на Рудолф I Хабсбург
- Маргьорит Френска (1282 – 1317).
ИзточнициРедактиране
- Ferdinand Hoefer, Nouvelle Biographie générale [lire en ligne [archive]] ; parfois les dates du 12 août et du 30 août sont données.
- Alain Erlande-Brandenburg, , Arts et métiers Graphiques, 1975, p. 30
- Fabricio Cárdenas, , Perpignan, Ultima Necat,coll. „ Les vieux papiers “, 2014, 141 p. (ISBN 978-2-36771-006-8, notice BnFno FRBNF43886275)
- к:1 2 Zotz T. Philipp III. der Kühne // Die französischen Könige des Mittelalters. Von Odo bis Karl VIII. – München: Verlag C.H. Beck, 2006, S. 177.