Мария Гонзага (на италиански: Maria Gonzaga; * 29 юли 1609, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 14 август 1660, Порто Мантовано, пак там) от родa Гонзага, наречена Мадам Майка[1] (Madama Madre), е херцогиня регент[2] на Херцогство Мантуа и Монферат (1637 – 1647), чрез брак херцогиня на Невер, Ретел и Майен, както и последната пряка потомка на първородния клон на Гонзага и (възможна) наследница на херцогската титла на Монферат след смъртта на баща ѝ – титла, впоследствие взета от нейния чичо Фердинандо Гонзага, което предизвиква Първата война за монфератското наследство (1613 – 1617).

Мария Гонзага
I. Херцогиня регент на Херцогство Мантуа и Монферат
II. Херцогиня на Невер, Ретел и Майен
Родена
Починала
14 август 1660 г. (51 г.)
Порто Мантовано, Херцогство Мантуа
ПогребанаСветилище на Санта Мария деле Грацие в Куртатоне
Религиякатолицизъм
Управление
ПериодI. 16371647
II. 16271631
НаследникI. Карло II Гонзага-Невер
II. Изабела Клара Австрийска
Герб
Семейство
РодГонзага по рождение
Гонзага-Невер по брак
БащаФранческо IV Гонзага
МайкаМаргарета Савойска (1589–1655)
Братя/сестриЛуиджи Гонзага
Елеонора Гонзага
СъпругКарло II Гонзага-Невер (25 декември 1627)
ДецаЕлеонора Гонзага-Невер
Карло III Гонзага-Невер
Мария Гонзага в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е единствената жива дъщеря на Франческо IV Гонзага (1586 – 1612), херцог на Мантуа и на Монферат, и на съпругата му принцеса Маргарита Савойска (1589 – 1655). Нейни дядо и баба по бащина линия са херцог Винченцо I Гонзага и Елеонора де Медичи, а по майчина – херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина-Микаела Испанска. Племенница-наследница е на херцог Винченцо II Гонзага. Има един брат и една сестра:

  • Луиджи (* 1611, † 1612)
  • Елеонора (*/ † 1612)

Биография

редактиране

След първата Монфератска война (1613) Мария е изпратена от чичо си Фердинандо Гонзага в манастира „Сант'Орсола“ в Мантуа.[3]

Омъжва се на 25 декември 1627 г. за Карло II Гонзага-Невер, херцог на Невер, Ретел, Майен и Егийон (1621 – 1631). Овдодява в началото на 1631 г.

Тя поема регентството на Херцогство Мантуа през 1637 г., след смъртта на своя свекър Карло I Гонзага-Невер, по време на периода на непълнолетие на нейния син Карло III, определен за наследник на Мантуа.

Тя е може би последната велика фигура от династията Гонзага. Работи усилено, за да съживи херцогството, което след бруталното разграбване, извършено от императорската армия през 1630 г., е докарано до края на силата си. Тя се откъсва от профренската линия на тъста си, причинила толкова много бедствия в района на Мантуа. Докато поддържа сърдечни отношения с Кралство Франция, тя успява да установи връзки със Свещената римска империя и с Испания, също благодарение на помощта на своята леля, вдовстващата императрица Елеонора.

На 11 ноември 1640 г. нарежда арестуването на сенатор Джанфранческо Паралеони и маркиз Джулио Гонзага от Сената на правосъдието, които кроят заговор с Франция. По-късно имперските сили разграбват Мантуа.[4][5]

Действието ѝ да се сближи с империята е окончателно скрепено от брачните съюзи, които успява да уговори, женейки сина си Карло II през 1649 г. за Изабела Клара Австрийска, дъщеря на ерцхерцог Леополд и внучка на император Фердинанд II, както и през 1651 г. дъщеря си Елеонора с император Фердинанд III, което е още по-важен ход.[6]

Мария също е много активна във вътрешната политика, като се противопоставя и замества всички франкофилски служители. Освен това са започнати много реформи, насочени към въвеждане на ред в катастрофалната държава Мантуа, както и насърчаване на имиграцията.

Единственото дело, в което Мария се проваля, е образованието на сина ѝ, който е лекомислен и разточителен. През 1647 г., на 18-годишна възраст, той поема управлението, оставяйки майка си настрана с малко благодарност и прекъсвайки плодотворната ѝ работа. Така Мария се оттегля в своята прекрасна вила „Фаворита“ в Порто Мантовано, където умира на 14 август 1660 г.[7] на 51 г. Тя е погребана в светилището на Санта Мария деле Грацие в Куртатоне.[8]

След като е живяла като дете в блясъка на двора на Винченцо I Гонзага, като млада булка в ужаса и лишенията на изгнанието и последвалото, болезнено завръщане в Мантуа, като майка във възстановяването на разкъсаната от война държава, Мария, проницателна и с голям интелект, умира със съзнанието, че всички усилия, които е посветила за възраждането на нейните земи, са обречени на провал и че династията Гонзага е на път да изчезне окончателно от международната политическа сцена.

Брак и потомство

редактиране

∞ 25 декември 1627 г. в Мантуа за Карло II Гонзага-Невер (22 октомври 1609, Кралство Франция – 14 август 1631, Кавриана), херцог на Невер, Ретел, Майен и Егийон (1621 – 1631), от когото има един син и една дъщеря:[9]

Източници

редактиране
  • Vittorio Ceroni, Maria Gonzaga nata per essere regina, ed. La Lucerna, New York 1951.
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, Mondadori, Milano 1972.
  • MARIA DI GONZAGA NEVERS, italiadonna.it

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​